Определение №****/**.**.2021 по дело №****/2021

се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Частната касационна жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, с правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Относно наличието на предпоставки за достъп до касационен контрол на обжалваното определение, настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира следното: За да потвърди определението на съдията по вписванията, с което е отказано вписването на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, въззивният съд е приел, че в нотариалния акт се съдържат данни за идентификатор на сградата, но не и на обекта, предмет на прехвърлителната сделка, а именно: приземен етаж и надприземен - втори етаж от сградата, поради което за правилен е приет изводът на съдията по вписванията, че описанието на имота в акта не отговаря на изискванията на чл. 60, т. т. 1-7 ЗКИР, а актът не отговаря на изискването на чл. 6, ал. 3 ПВ за съдържанието на нотариалния акт - липсва посочен идентификатор на обекта, предмет на покупко-продажбата, обективирана в представения за вписване нотариален акт. С оглед изложеното и предвид разясненията в т. 6 на ТР №7/25.04.2013 г. по тълк. д. №7/2012 г. на ОСГТК на ВКС досежно предметния обхват на проверката по чл. 32а, ал. 1 ПВ, която извършва съдията по вписванията, вззивният съд е приел, че в конкретния случай не са изпълнени всички изисквания, за да бъде извършено поисканото вписване. Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че следва да допусне касационно обжалване по следния правен въпрос, уточнен от касационната инстанция съобразно правомощията й по т. 1 на ТР №1/19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС така: може ли съдията по вписванията в производство по вписване на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот да извършва проверка какъв по вид е имотът /самостоятелен или несамостоятелен обект в сграда/. Въпросът е обуславящ по смисъла на т. 1 на ТР №1/19.02.2010 г. по 2 тълк. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като е от значение за изхода на конкретното дело. Налице е и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на обжалваното определение с т. 6 на ТР №7/25.04.2013 г. по тълк. д. №7/2012 г. на ОСГТК на ВКС. С т. 6 на ТР №7/25.04.2013 г. по тълк. д. №7/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВ, относно това дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Прието е, че проверката на съдържанието на акта е в две насоки: идентификация на страните /чл. 6, ал. 1, б. «А» ПВ/ и идентификация на имота /чл. 6, ал. 1, б. «В» ПВ/. Ако недвижимият имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, съдията по вписванията може да откаже вписването на акт за него в случай, че не са посочени данните по чл. 60, т. 1-7 ЗКИР. Същевременно в тълкувателния акт е прието, че е недопустимо да се отказва вписване на акт за сделка с недвижим имот по съображения, че той не отговаря на изискванията за самостоятелен обект /невъзможен предмет/. Прието е също така, че като се има предвид основната цел на вписването - осигуряване на публичност и противопоставимост, то не може да се възложи на съдията по вписванията да проверява материалноправните предпоставки на вписания акт. Ако този акт страда от някакви пороци, оповестяването му улеснява защитата срещу тях, защото дава възможност на заинтересованите да се запознаят със съдържението на акта и при наличие на правен интерес да го атакуват пред съда. Именно в рамките на спорното съдебно производство могат в пълна степен да бъдат осигурени правата на всички засегнати от вписания акт лица и спорът да бъде решен със сила на пресъдено нещо. Такъв спор пред съдията по вписванията не може да бъде заявен, нито пък той би имал право да откаже вписване под предлог, че съществуването на такъв спор му е известно или защото би могло да възникне такъв. В обжалвания съдебен акт въззивният съд формално се е позовал на т. 6 на ТР №7/25.04.2013 г. по тълк. д. №7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, но при постановяване на своето определение не се е съобразил с дадените в него разрешения. Видно от съдържанието на представения за вписване нотариален акт, предмет на договора за покупко-продажба са: приземен етаж от къща близнак, състоящ се от две стаи, холно помещение, кухня и външен клозет под стълбите, и надприземен - втори етаж, състоящ се от една стая, холна стая и хол, без преградна стена и входно антре, заедно с 2/3 ид. ч. от 1/2 ид. ч. от поземления имот с идентификатор..., в който сградата е построена; от предмета на сделката са изключени таванските помещения. Съгласно скица на сграда №15-740124/14.08.2020 г. на СГКК- София 3 сградата е с идентификатор.... по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място]. Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗКИР всеки поземлен имот, сграда, съоръжение на техническата инфраструктура, в което има самостоятелен обект и самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура получават идентификатор. Според чл. 26, ал. 2, изр. 1 ЗКИР идентификаторът е уникален номер, чрез който недвижимият имот се посочва еднозначно за територията на страната. В разглеждания случай при липсата на идентификатори за двата обекта, предмет на нотариалния акт, чието вписване се иска, е възможно същите да не представляват самостоятелни обекти на правото на собственост. Собственикът обаче е в правото си да се разпореди и с реална част от имот, който има идентификатор. Тогава за индивидуализацията на реалната част ще бъде достатъчно описанието, дадено в нотариалния акт и посочено по-горе, както и отбелязването, че същата се намира в сграда с посочен идентификатор. При възникало съмнение относно статута на имота вписването не може да се откаже по съображения, че същият не отговаря на изискванията за самостоятелен обект, какъвто е основният мотив на въззивния съд, до който се достига при позоваване на факта, че липсва посочен идентификатор на обектите, предмет на покупко-продажбата. Както е посочено в т. 6 на ТР №7/25.04.2013 г. по тълк. д. №7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, проверката относно материалноправните предпоставки за издаване на акта и дали той страда от някакви пороци, е извън компетентността на съдията по вписванията. Ако вписаният акт засяга права на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, следва да се разреши по исков ред. Именно в спорното исково производство ще бъде разрешен спорът дали имотът, предмет на разпореждането, отговаря на изискванията за самостоятелен обект, при съобразяване на разрешенията, дадени в ТР №3/2014/28.06.2016 г. по тълк. д. №3/2014 г. на ОСГК на ВКС, когато предмет на прехвърляне е реално определена част от сграда, жилище или друг обект, съответно - в ТР №8/2014/23.02.2016 г. по тълк. д. №8/2014 г. на ОСГК на ВКС, когато предмет на прехвърляне е реална част от поземлен имот. С оглед изложеното обжалваното определение е незаконосъобразно. Неправилно въззивният съд е приел, че след като в нотариалния акт се съдържат данни за идентификатор на сградата, в която се намират обектите, предмет на покупко-продажбата, но не и на самите обекти, то нотариалният акт няма предвиденото в чл. 6, ал. 3 ПВ и чл. 60, т. т. 1-7 ЗКИР съдържание, на което основание е потвърден поставеният отказ за вписване. Като неправилни, обжалваното определение на въззивния съд и потвърденият с него отказ на съдията по вписванията следва да бъдат отменени, а делото следва да се върне на съдията по вписванията за вписване на н. а. №... г. за покупко-продажба на недвижим имот.