Определение №****/**.**.2015 по дело №****/2014

е с оглед приетото в мотивите на САС, че законът не изисква нотариална заверка на подписа на упълномощителя-търговец като условие за действителност на упълномощителната сделка за поемане на менителнично задължение. Твърди се, че този извод е в противоречие с разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ТЗ и с практиката на ВКС по т. 1 и т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК- Решение №454/22.03.2000г. по гр. д.№1507/99г., Решение №157/28.12.2011г. по т. д.№126/2011г. на І т. о., Решение №27 от 08.06.2011г. по гр. д.№102/2010г. на ІІІг. о. 3/ Има ли право съдът да се позовава на документ, който не е представен в оригинал от страната, черпеща права от него, при положение, че оригиналът е поискан с отговора на исковата молба. Въпросът е поставен в контекста на фактите, че ищецът е заявил, че не разполага с оригинала на представеното в заверено от него копие на пълномощното от името на З. М. като ЕТ за упълномощаването на А. Г. да я представлява в качеството й на управляваща и представляваща [фирма] /вкл. и с правата да издава, подписва, получава и авалира от нейно име и от името фирмата запис на заповед/; посочил е че оригиналът следва да се намира у упълномощения и на основание чл. 190 ГПК е изискал задължаването на Г. да го представи, след което да бъде назначена поисканата от М. графическа експертиза. Посочва се, че независимо, че оригиналът не бил представен /ответникът Г. е представляван в процеса по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК/, съдът се позовал на копието от документа, като приел, че правоотношението по упълномощителната сделка е възникнало валидно. Въпросът бил разрешен в противоречие с практиката на ВКС относно неблагоприятните последици от непредставяне на поискан оригинал на представено копие от документ, предвидени в чл. 183 ГПК-Решение №95 по гр. д.№662/2012г. на ІІ г. о., Решение №133 по т. о. №73/2010г. на І т. о., Решение №231 по т. д. №325/2010г. на ІІ т. о. и др. При допълнителната предпоставка на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, се иска допускането на касационното обжалване по въпросите: 4/ Може ли да се приеме, че е налице валидно упълномощаване, респ. действителна упълномощителна сделка, при условие, че в документа, от който ищецът черпи права /записа на заповед/ е цитирано пълномощно, за което е установено, че не съществува в правния мир. Посочва се, че САС е приел за валидно възникнало задължението на търговеца, произтичащо от подписан от негово име запис на заповед, въпреки че е установено, че такова пълномощно не съществува в правния мир /нотариусът, посочен като осъществил нотариалната заверка е удостоверил по несъмнен начин, че той не е извършил това нотариално действие/. 5/ Може ли да се приеме, че липсата на валидно упълномощаване за подписване на записа от името на издателя може да се валидира с изследване на евентуални каузални правоотношения, по повод на които е издаден менителничният документ; Може ли при условие, че записът, въз основа на който е издадена заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителният лист, не е редовен от външна страна, издаден е от лице, действащо по силата на нищожна упълномощителна сделка, без представителна власт, /т. е. при липса на редовен от външна страна менителничен ефект/ да се приеме, че вземането е основателно чрез изследване на евентуални каузални правоотношения. Позовава се на отговора по т. 17 на ТР№4/2014г., като поддържа, че правопораждащият факт за приложението на чл. 417, т. 9 ГПК е валидният менителничен документ, даващ право на заявителя си да ползва този ред. 6/ Допустимо ли е позоваването в мотивите на „обичайната практика в търговските отношения”, кой определя това съдържание, може ли тя да бъде правнорелевантно обстоятелство и респ. източник на права и задължения.