Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

за правото на собственост върху сградата, за това от кого е била построена, законна ли е и какъв е административноправния й статут. Съдът е посочил, че спорът между страните чия е собствеността върху процесния имот вече е разрешен с влязло в законна сила съдебно решение и с оглед забраната на чл. 299 ГПК не може да бъде пререшаван. Според съда обстоятелството, че между наследодателя на ищците и ответното дружество е съществувал неформален безсрочен договор за наем за ползване на процесната сграда, се установява от извънсъдебното признание на ответника, направено в писмения отговор от 30.12.2019 г. до ищците на изпратена от тях нотариална покана и защитното му възражение, направено пред Апелативен съд- Б. във въззивната му жалба по същото дело, че държи процесната постройка на правно основание- по силата на договор за наем, който не е прекратен. Съдът е приел и че доколкото между страните не се спори за наличието на наемно правоотношение /ответникът твърди, че предмет на същото не е сградата, а земята, върху която е построена/ и за месечната наемна цена от 1200 лв., за останалите елементи на договора за наем в т. ч. и досежно това кой е бил обекта му няма забрана за установяването им със свидетелски показания, въпреки ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК /в т. см. решение от 17.10.2024 г. по гр. д. №2902/2014 г. на ВКС/. За обстоятелството, че именно процесната сграда е била обект на наемните правоотношения между страните съдът е кредитирал показанията на св. В. С., независимо че тя е майка на ищеца К. В. и въпреки противоречието им с показанията на св. С. Н., който сочи, че наемното правоотношение касаело терена, тъй като там били поставени каравани. Изложил е и съображения, че доколкото по делото се установява, че процесната сграда заема почти цялата площ на поземления имот и е единственият имот, построен в терена, то не би могло да се приеме, че наемното правоотношение се отнася за терена. За неоснователни са счетени възраженията на ответника за несъотвествие между процесния имот и имотът, за който е бил уважен иска по чл. 108 ЗС, тъй като независимо дали сградата е наименувана временен базар“ или „сграда за обществено хранене, тя е единствена в терена и със съвпадащ идентификатор по КККР. Доколкото по делото нито се твърди, нито се установява договорът за наем да е бил сключен в писмена форма и да е бил с уговорен определен срок, то съдът е приел, че същият е неформален и безсрочен при уговорена месечна наемна цена от 1200 лв., а обстоятелството кога точно е възникнало наемното правоотношение с праводателя на ищците е без значение за изхода на спора. В тази връзка съдът е отчел и факта, че искът на ищците срещу ответното дружество по чл. 108 ЗС по предходно воденото между страните съдебно производство е бил отхвърлен в осъдителната му част именно поради наличието на установено за ответника основание да държи имота- действащ договор за наем с ищците. С отправена от ищците на 11.01.2024 г. и връчена на ответника на 18.01.2024 г. нотариална покана ищците са направили изявление за прекратяване на договора за наем на процесната сграда и покана за връщане на имота в срок до края на м. януари 2024 г. Доколкото се касае за безсрочен договор за наем отправената до ответника покана има характера на предизвестие по смисъла на чл. 238 ЗЗД. След изтичането на едномесечния срок /макар че даденият с нея срок е по-кратък/ са настъпили предпоставките на чл. 233, ал. 1 ЗЗД, тъй като е отпаднало основанието на ответника да държи имота и е възникнало задължението му да го върне на ищците-наемодатели, тъй като с получаването от ответника на 18.01.2024 г. на предизвествието и изтичане на едномесечния му срок договорът за наем се счита за прекратен на 18.02.2024 г. Фактът, че ответникът продължава да държи наетия имот и след като наемният договор е прекратен не се оспорва от него, а и се установява както от съдържанието на отговора му до ответниците по връчената му нотариална покана, така и от свидетелските показания по делото. По посочените съображения съдът е приел за основателна предявената на основание чл. 233, ал. 1, предл. първо ЗЗД претенция на ищците за освобождаване на наетия имот от ответника-наемател.