Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

При предявен иск с правно основание чл. 200 КТ разполага ли въззивната инстанция с правомощието служебно да следи за интереса на ищеца и въз основа на този интерес, на основание чл. 195, ал. 1 ГПК разполага ли с правомощието служебно да назначи повторна съдебна експертиза?

Може ли въззивният съд да назначи повторна СМЕ без наличие на въззивна жалба, изходяща от страната с правен интерес да иска повторна СМЕ?

Задължена ли е въззивната инстанция, когато на основание чл. 195, ал. 1 ГПК назначава служебно повторна експертиза, да изложи мотиви относно причините, поради които счита първоначалното заключение за необосновано и съответно за причините, поради които възниква съмнение за неговата правилност?

Коя процесуалноправна норма от законодателството на РБ налага задължение за съда да следи служебно за интереса на ищеца по предявен иск с правно основание чл. 200 КТ?

В случаите, в които ищецът по иск с правно основание чл. 200, ал. 1 ГПК преди изтичането на определения му с ТЕЛК решение срок на неработоспособност е започнал работа като общ работник, може ли да се счита, че същият се е възстановил от уврежданията на неговото здраве и ако да - представлява ли този факт основание за намаляване размера на обезщетението за неимуществени вреди?

Въз основа на какви критерии се определя какъв е интересът на работодателя, когато действията на работника, установени в нарушение на инструкциите за безопасност са били насочени само към предотвратяване на материална/имуществена вреда, чиято парична стойност явно не съответства на опасността за живота и здравето на работника?

Изключва ли се приносът на пострадалия за настъпването на вредите по чл. 200 КТ ако установеното от съда нарушение на правилата за безопасност е било предприето в интерес на работодателя?

Когато съдът отхвърля възражение за съпричиняване по чл. 201, ал. 2 КТ с мотив, че неправомерното поведение на работника е било предприето и в интерес на работодателя, следва ли това съждение на съда да се обосновава с мотива за конкретното съотношение между застрашените блага/имущества/интереси на работодателя, от една страна, и степента на опасност за здравето на работника, от друга страна?

При неизпълнение на задължението на работника по чл. 33 Закона за здравословните и безопасни условия на труд, констатирано в протокола по чл. 58, ал. 6 КСО, длъжен ли е съдът да се съобрази с материалната доказателствена сила на този документ досежно установения принос на работника за настъпването на вредите от трудовата злополука?

С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, допустимо ли е съдът да основе решението си на невъведен от ответника факт или възражение, при което излизайки извън рамките на законовите си правомощия да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения иск на незаявено във въззивната жалба основание за неправилност на решението?

Допустимо ли е въззивният съд да приеме, че е налице извънсъдебно прихващане и да отхвърли иска, без такова възражение да е въведено от ответника нито в отговора на исковата молба, нито във въззивната жалба имайки предвид, че ответника е направил възражение за съдебно прихващане?

Съществува ли задължение на въззивния съд да изложи конкретни мотиви по всяко едно релевантно за спора доказателство, съдържащо се в кориците на делото?

Съществува ли задължение на въззивния съд да обсъди връзката между относимите доказателства, съдържащи се в кориците на делото?

Може ли основание за отхвърляне на иска да е недоказването на факти, които не са включени в предмета на доказване с доклада по делото?