Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2020

„1. Приложима ли е потребителската защита, предвидена в Директива 93/2013, спрямо физическо лице поръчител, оспорващо неравноправността на клаузи от договор за поръчителство на банков кредит за обзавеждане на жилището на друго физическо лице - и двамата неупражняващи търговска дейност; В този смисъл ограничена ли е потребителската защита единствено спрямо клаузи на договора за кредит или същата е приложима и по отношение на уговорки в договора за поръчителство, определящи предмета на поетите задължения; 2. Влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение спрямо потребителя за част от вземането по договор за банков кредит, сключен с кредитора, преклудира ли възможността на потребителя да се възрази в отделно производство срещу неравноправността на договорни клаузи, по отношение на които не е налице изрично произнасяне при издаване на заповедта и при положение, че потребителят не оспорва силата на пресъдено нещо на изпълнителния титул; 3. Налице ли е правен интерес от провеждане на отрицателен установителен иск у поръчител, обосноваващ становището си за недължимост с твърдения за изтичане на срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД по отношение на вноски по договор за кредит и поръчителство, въз основа на който банката се е снабдила със заповед за изпълнение за предходен период и към момента са налице доказателства, че е пристъпила към принудително изпълнение по отношение на имуществото на ищеца. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК с твърдения, че първият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС в решение №38 по т. д. №2754/2015 г. на І т. о. и в противоречие с тълкувателната практика на Съда на ЕС, установена с определение от 14.09.2016 г. по дело С-534/2015 и определение от 19.11.2015 г. по дело С-74/2015, вторият въпрос - в противоречие със задължителната за съдилищата на държавите членки на ЕС практика на Съда на ЕС, обективирана в решение от 26.01.2017 г. по дело Banco Primus SA, С 421/2014, решение от 14.03.2013 г. по дело Aziz, С-415/2011, решение от 29.10.2015 г. по дело BBVA SA, С 8/2014, и решение от 21.12.2016 г. Gutierrez Naranjo, С 154/2016, С 307/2015 и С 308/2015, и третият въпрос - в противоречие с практиката на ВКС в решение №345/12.11.2012 г. по гр. д. №481/2012 г. на ІІІ г. о., решение №48/14.07.2016 г. по т. д. №404/2015 г. на ІІ т. о., решение №241/20.02.2018 г. по т. д. №985/2017 г. и др.