Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1) дължи ли се обезщетение за компенсиране на имуществени вреди, представляващи лишаване от издръжка на малолетно дете, при безспорно доказани грижи и издръжка за семейството от страна на загиналия и желано, очаквано дете, и как следва да се определи размерът на издръжката – следва ли да се имат предвид и официалните статистически данни за необходимите средства за издръжка на едно лице и фактът, че необходимите за издръжка средства постоянно нарастват; 2) при доказателства за трудова заетост на загиналия и реализиране на доходи от непостоянна трудова заетост, може ли да се обоснове правилен извод за постоянно предстояща безработица или е правилно да се отчете факта на действително реализирани доходи; следва ли да се отчете доказаният факт на трудова заетост и реализиране на доходи, с които семейството реално се е издържало; 3) допустимо ли е да се доказват непостоянни доходи със свидетелски показания, и при установени безспорно доходи от сезонна работа, може ли да се обоснове правилен извод за постоянно предстояща безработица; 4) как се определя липсваща от родител издръжка и как следва да се отчитат постоянно нарастващите средства, необходими за издръжка; 5) как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят, и как се оценят и съобразяват при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя; 6) длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни факти и обстоятелства, обуславящи търпените болки и страдания от ищцата, и настъпили последици, и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на вредите; 7) длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфични факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост“, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика; 8) длъжен ли е съдът да вземе предвид всички съществени конкретни обстоятелства за правилното приложение на чл. 52 ЗЗД и пълното им игнориране следва ли да обоснове предпоставки за проверка от касационната инстанция за правилното приложение на принципа за справедливост; 9) длъжен ли е съдът да вземе под внимание всички конкретни обстоятелства и да съобрази в тяхната съвкупност и в пълен обем значимостта им за размера на обезщетението за неимуществени вреди, и достатъчно ли и формално сочене, че загубата винаги е травма за близките, без обсъждане на конкретните за съответния случай факти, при което очевидно липсва позоваване на събраните по делото доказателства, задължителната им преценка в тяхната съвкупност и значимост, което очевидно е довело до явно отклонение от обичайните обезщетения, присъждани за аналогични случаи; 10) за да се гарантира правилното приложение на принципа за справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени с ППВС №4/23.12.1968 г., длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи обстоятелства, като ги прецени в тяхната съвкупност, с мотивирано изложение за точната преценка за значението на всяко от обстоятелствата спрямо справедливото обезщетение, а не само да се изброят фактите; 11) при присъждане на обезщетение на малолетно/непълнолетно дете в крехка и ранима възраст, следва ли да се отчете, че то търпи морални вреди в по-висока степен поради лишаване завинаги от грижите, вниманието и радостта, които родителят може да му даде като необходима морална подкрепа в живота; 12) длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент“ на същите, или е достатъчно да се търси „известно компенсиране на загубеното“, както е направено в обжалваното решение; 13) релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане съобразно пар. 27 ПЗР КЗ и обществено-икономическите и социални условия в страната, и тези към 2018 г. налагат ли присъждане на по-ниски обезщетения от такива, присъждани за събития години преди това и след това; 14) общественото разбиране за справедливост през последните 3-4 години и конкретно през 2020 г. предпоставя ли присъждане на значително по-ниски обезщетения от присъжданите преди; и 15) нарушен ли е принципът на справедливост при определяне на обезщетения в много по-нисък размер (в случая 40-50% по-нисък) от определени такива за напълно аналогични случаи, но при лимит 10 пъти по-нисък от процесния, което е явно несъобразяване с лимита и икономическите условия, освен ако към средата на 2018 г. няма някакви специфични изисквания и има ли такива. Жалбоподателите навеждат допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, като поддържат, че с обжалваното въззивно решение тези правни въпроси (с изключение на четвъртия) били разрешени в противоречие с практиката, включително задължителната такава на ВС и ВКС. По отношение на четвъртия правен въпрос касаторите считат, че той е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, с което навеждат допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но без да излагат съображения в тази насока. Касаторите сочат и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, като поддържат, че въззивното решение било очевидно неправилно в частта „за дължимата издръжка на малолетното дете, което било видно от самото решение.