Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

– общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събраните при първоинстанционното разглеждане на делото доказателства и да изложи мотивите си за приложимите правни норми?; 2. Длъжен ли е въззивният съд, при формиране на вътрешното си убеждение да обсъди и прецени точно всички доказателства, събрани по делото, без да ги тълкува едностранно и извадково?; и 3. Задължително ли е съпоставянето на експертизата, приета по делото, но оспорена от ответника, установяваща наличието на медицинския критерий за поставяне под запрещение, с всички останали доказателства, ангажирани за установяване на липсата на юридическия критерий, т. е. възможността на лицето само да се грижи за делата си? Посочено е, че обобщено това е въпросът за връзката между медицинския и юридическия критерий за поставяне на едно лице под запрещение, в съответствие с предвиденото в чл. 12 Конвенцията на правата на хората с увреждания (КПХУ). По първите два въпроса се сочи наличие на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържа се, че тези въпроси въззивното решение е постановено в противоречие с Тълкувателно решение №1 от 9.12.2013 г., постановено по т. д. №1/2013 год. на ОСГТК на ВКС. По третия въпрос, за връзката между медицинския и юридическия критерий за поставяне на едно лице под запрещение, свързан с прилагането на правилата на чл. 12 Конвенцията за правата на хората с увреждания, се сочи, че липсва утвърдена практика, във връзка с което се твърди, че решаването му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото и представлява основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.