Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

Може ли съдът по свой почин да променя правната квалификация на иска по време на висящ процес, като презюмира основанието, на което е сключен определен договор между страните в процеса?

Може ли да се приеме, че представляващият юридическото лице е задължил самото юридическо лице, когато при изписване или подписване на документ същият не е написал качеството, в което се подписва, липсва ЕИК на юридическото лице, а е изписано само ЕГН на физическото лице?

Необходима ли е отчетна сделка в отношенията физическо лице, от една страна, и представляващ юридическото лице, дори и същите да съвпадат, за да се приеме, че заемател, респективно ползвател е юридическото лице, за да се ангажира отговорността на същото юридическо лице?

След като договорът за заем (както го е квалифицирал съдът) е реален договор и заемната сума не е постъпвала в касата на дружеството, съответно няма такива счетоводни записвания как се определя кой е реалният заемополучател (ако има качество на такъв изобщо)?

Следва ли да се прилагат по аналогия мотивите на ТР №4/10.05.2018 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело №4/2016 г. при липса на решение на управителния съвет на кооперацията за сключване на договор за заем изобщо и да се ангажира отговорността на кооперацията при липса на такова решение?

Следва ли да се счита договорът за заем за сключен с кооперация, при положение, че председателят в качеството му на физическо лице е получил сума с разходен касов ордер от трето лице, без реални пари да са постъпвали в касата или по банковите сметки на кооперацията, която той представлява?

Налице ли е незавършен фактически състав на сделката, тъй като липсва елемент на фактическия състав на договора за заем (както го е квалифицирал съдът) – реалното получаване на сумата от кооперацията заемополучател?

Ако сумата е получена от председателя на кооперацията, но не е предадена реално в касата или по банкова сметка на кооперацията кой е заемополучателят по договора? В случая важат ли правилата по аналогия на мотивите на ТР №4/10.05.2018 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело №4/2016 г., тъй като тълкувателното решение е издадено във връзка с разпоредбата на чл. 26, ал. 3, вр. чл. 15, ал. 4, т. 10 ЗК, а настоящата хипотеза е във връзка с разпоредбата на чл. 26, ал. 3, вр. чл. 21, ал. 2 ЗК?

Когато договорът за подпомагане включва в себе си елементи на договор за съвместна дейност или такъв за подпомагане на земеделски производители какво е основанието, на което се търси връщане на дадената сума с оглед квалифицирането му от страна на съда като договор за заем?