Определение №****/**.**.2017 по дело №****/2017

са във връзка с определения по-висок размер на присъдено обезщетение за неимуществени вреди, без да са установени нови факти от значение за спорното право. Така формулираните въпроси са във връзка със спора. Първият въпрос е общо и принципно поставен, а вторият е фактологично обусловен. По отношение разрешението на първия въпрос не е налице противоречие с т. 19 ТР №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]1/2001 [/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г. на ОСГК на ВКС, както поддържа касаторът, доколкото САС е изложил собствени мотиви за преценката си за дължимото обезщетение, а само неприемането на същите от страна на касатора без конкретизация, освен по-високия размер, не е равносилно на липсващи мотиви. По отношение разрешението на втория въпрос следва да се посочи, че обезщетението на пострадалия се определя от съда по справедливост, съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като практиката се е ориентирала към критерии за размера му с оглед на вида и степента на увреждането, възрастта на пострадалия, както и съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат, в какъвто смисъл са и указанията на ППВС №4/1968 г. Съобразяването на критериите е фактологично обусловен въпрос, който се решава за всеки отделен случай. Следователно, не може да има еднакви по размер обезщетения за различните случаи, нито е възможно уеднаквяване на присъждани обезщетения по различни случаи. Доколкото в настоящия казус САС е съобразил относимите обстоятелства и критерии, при извършена конкретна преценка на същите за определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди по справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, родствената връзка между ищците и починалия им при ПТП син, добрите взаимоотношения между тях, липсата на данни за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, тежките последици в душевното и здравословно състояние на ищците след смъртта на сина им и доброволно изплатеното Н. обезщетение в размер на по 50000 лв. за всеки, при изложени много подробни съображения за това, съобразно указанията на ППВС №4/1968 г., които настоящият състав на ВКС не намира за необходимо да възпроизвежда отново, нито съображенията са в противоречие със сочена в изложението съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК по обективно неидентични казуси, няма основание да се приеме наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с разрешението на така формулирания втори въпрос.