Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2019

1. Налице ли е основание за назначаване на особен представител на страната на дружество, в което предходният управител е освободен, а новоизбраният не е вписан? Налице ли е противоречие в интересите по смисъла на чл. 29, ал. 4 ГПК, ако управителят на дружеството е освободен, но все още не е заличен в ТР?; 2. Допустимо ли е съдът да постанови акта си въз основа на доводи, по които не е предоставил възможност на страните да изразят становищата си, като дава разрешение, което нито е въвеждано, нито е обсъждано от тях? 3. Следва ли въззивният съд, при констатирана нередовност по предявяване на иска, да остави исковата молба без движение с указания до ищеца и едва след това да се произнесе относно правилността на първоинстанционното определение? Следва ли въззивният съд, при констатирана нередовност по предявяване на иска, да остави исковата молба без движение с указания за представяне на доказателства за потвърждаване на извършените съдопроизводствени действия в първоинстанционното производство? 4. Какъв е порокът на въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК? Когато между висящи дела съществува връзка на преюдициалност и е налице основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК на едното производство, когато то не бъде спряно, съдебният акт на въззивния съд недопустим или неправилен е? 5. Задължен ли е съдът да събере всички допустими, относими и своевременно посочени доказателства, да ги обсъди в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства и установените чрез тях твърдения на страните, възраженията и доводите им? 6. Запазва ли правомощията си спрямо дружеството освободеният, но незаличен от търговския регистър управител? 7. Кой изпълнява функциите на управител, при условие, че вписаният в Търговския регистър е освободен с решение на общото събрание на съдружниците, а новоизбраният управител не е вписан в Търговския регистър? Поддържа, че по първия въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в №859/20.12.2012г. по ч. т. д.№732/2012г. на ВКС, ТК, І т. о, по втория въпрос в противоречие с решение №176 от 08.06.2011г. по гр. д.№1281/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о.. По третия въпрос се позовава на отклонение от задължителните разяснения в т. 4 ТР №1/2001г. от 17.07.2001г. по гр. д.№1/2001г. на ОСГК на ВКС. По петия въпрос поддържа, че е налице противоречие с постоянната практика, обективирана в решение №176 от 15.05.2017г. по т. д. №1885/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №212 от 01.02.2012г. по т. д. №1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №75/20.06.2016г. по т. д. №1608/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение №161 от 04.10.2016г. по т. д. №2220/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Поддържа и че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.