Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2020

1) допустимо ли е в колективен трудов договор (КТД) да се уговори закрила по чл. 333, ал. 4 КТ по отношение на териториалните структурно-обособени звена на едно търговско дружество, които са самостоятелни работодатели по смисъла на пар. 1, т. 1 ДР КТ, но не и по отношение на работниците и служителите в централното управление на търговското дружество; 2) при установяване в хода на съдебното производство на статута на организационните структури на синдикалните организации в предприятието, необходимо ли е съдът да обсъди уредбата им съгласно устава и действащите вътрешни правила на съответната синдикална организация, с оглед самостоятелността на синдикалните организации при уреждането на тези въпроси, предоставена им с чл. 33 КТ; 3) необходимо ли е за изясняване на обхвата на закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ да се съобрази статутът на организационните структури на синдикалните организации в предприятието съобразно устава и действащите вътрешни правила на съответната синдикална организация, предвид самостоятелността на синдикалните организации при уреждането на тези въпроси, предоставена им с чл. 33 КТ; 4) допустимо ли е обхватът на закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ, която не е отраслова или браншова, да се разпростре върху членове на синдикална организация, която не е при конкретния работодател, страна по КТД, а при друг работодател, извън структурата на търговското дружество, страна по КТД; 5) какво е съотношението като общи към специални норми между нормите на чл. 333, ал. 4, във вр. с пар. 1, т. 2 ДР КТ и нормата на чл. 277, ал. 1 ТЗ, и приложима ли е последната при дефиниране на понятието „предприятие съобразно трудовото законодателство – пар. 1, т. 2 ДР КТ и чл. 333, ал. 4 КТ; 6) разполага ли холдинговото дружество по чл. 277, ал. 1 ТЗ с работодателска власт спрямо работниците и служителите в търговските (дъщерните) дружества, в които то участва; 7) допустимо ли е да се разширява при колективното договаряне закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ; и 8) съставляват ли холдинговото и дъщерното дружество самостоятелни правни субекти и самостоятелни работодатели. По отношение на първите шест правни въпроса касаторът сочи допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но без да излага каквито и да било съображения, тези въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а единствено сочи, че по тях нямало практика на ВКС по чл. 290 ГПК. По отношение на последните два правни въпроса жалбоподателят навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че въззивният съд ги разрешил в противоречие с практиката на ВКС, и конкретно – седмият въпрос – в противоречие с тълкувателно решение (ТР) №4/17.12.2013 г. на ОСГК на ВКС и осмият въпрос – в противоречие с решение №266/05.03.2008 г. по гр. дело №1129/2005 г. на IV-то гр. отд. на ВКС. Твърди се и противоречие с решение №217/09.06.2011 г. по гр. дело №761/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и ППВС №1/13.07.1953 г., но правен въпрос, по който да е налице такова противоречие, не е формулиран в изложението на касатора.