Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. „Длъжен ли е въззивният съд служебно да назначи експертиза, необходима за установяване на правно релевантен факт по делото, при положение че във въззивната жалба се съдържа оплакване за погрешно установяване на този факт от първата инстанция“; 2. „Допуснато ли е процесуално нарушение от страна на съда, ако възприеме безкритично медицинско заключение, в което не се съдържа категоричен извод за действителната причина за настъпило увреждане, а вещото лице е възприело определени факти за вероятни, поради липсата на безспорни доказателства за тяхното настъпване; 3. „Следва ли съдът да обоснове изводите си за причинна връзка между настъпила вреда и противоправно поведение на дееца въз основа на факти, доказани по безсъмнен начин и в частност следва ли при вреда, настъпила при и по повод оказана здравна помощ от медицинско заведение да се посочи в какво се изразява нарушението утвърдените медицински стандарти и правилата за добрите медицински практики и неположена дължима грижа; 4. „Задължен ли е съдът да обсъди всички доказателства във взаимната им връзка, експертните заключение във връзка с останалите доказателства; 5. „Допустимо ли е тълкуване на нормата на чл. 45 ЗЗД, при което следва да се приеме, че ищецът е доказал при условията на пълно главно доказване причинно-следствена връзка между установено формално административно нарушение при воденето на медицинска документация /неотразяването на прилежаща ръка на плода, видяна в хода на раждането/ и получените телесни увреждания по родилния канал като следствие на това нарушение; И допустимо ли е съдът да приравни този формален факт по процесуална тежест на решаващ мотив в съдебното си решение, при твърдяна в мотивите липса на други установени причини за тези логични, получени при вагинално раждане на едър плод с прилежаща задтилно ръка, разкъсвания и тъканни травми в процесния случай, с оглед задълженията на съда по чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК при наличието на ноторно известни правила на логиката и медицинската наука, характерни за подобен тип раждане; 6. „Допустимо ли е решение на съда за размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, което да отчита степента на болки и страдания причинени от делинквента по твърдение на ищеца, без да отчете естествено следващите се такива при нормалното вагинално раждане на едър плод и без да отрази баланса между естествено следващите се и евентуално допълнително причинени от делинквента такива; 7. „Допустимо ли е въззивният съд, като решаваща инстанция, да отхвърли, без мотивирани аргументи, сочени от въззивника основания, произтичащи от посочени актове на ЕС от висш порядък, предвид задължението му по чл. 628 и чл. 629, ал. 3 ГПК и с аргумент от решения на ЕСПЧ по чл. 6 КЗПЧОС по делата: Dhahbi v. Itali, пар. 32-34; Krikorian v. France (dec.) пар.пар. 97-99; Harisch v.Gemany, пар.пар. 37-42; Ogleriakhi v. Ireland (dec.) пар.62; Bochan v. Ukraine (no. 2) [GCJ-дефинира груб произвол“ и „отказ от правосъдие, и делата на СЕС - критериите Cilfit по дело 283/81, ECLI: EU:C:1982:335 Sri CILFIT и Lanificio di Gavardo SpA“, и 8. „Допустими ли са решаващи мотиви във въззивно съдебно решение, позоваващи се на бланкетна норма, без посочване на визирани в нея конкретни нарушения на точни правила, практики и методи по смисъла на разпоредбата на чл. 79, ал. 1 Закона за здравето, съобразно разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗАНН /за да има възможност делинквентът да реализира правото си на защита и се защити/, при условие, че няма разписани такива по реда на чл. 80 Закона за здравето и чл. 5, т. 4 Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, но същевременно има приложими по съответната специалност правила /гайдлайни/ за добра медицинска практиката, прилагани в ЕС и САЩ, препоръчани и у нас; И ако към датата на приетата във въззивното производство СМЕ има приет по-подробен и усъвършенстван медицински стандарт с аргумент от чл. 3, ал. 2 ЗАНН, и въззивникът се е позовал на описани в него медицински правила. Поддържа се, че първите четири въпроса са решени в противоречие с практиката на ВКС, а следващите четири са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.