Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1/ Следва ли съдът да приложи санкционните последици на чл. 161 ГПК, когато ищецът преднамерено и недобросъвестно не е изпълнил указанията на първоинстанционния съд да представи първоначално одобрения погасителен план, който като приложение №2е неразделна и съставна част от договора за кредит, при направено от ответника възражение за нищожност на клаузите на допълнителните споразумения към договора за кредит, чрез които отпуснатият кредит и респ. погасителните вноски по него и последващите погасителни планове са преструктурирани в нарушение на забраната за анатоцизъм; 2/ Следва ли въззивният съд да обсъди и да вземе предвид с решението си допуснатото от него с определение №26/18.02.2022 г. ново доказателство (представено за пръв път с въззивната жалба материалноправно изявление за извънсъдебно прихващане); 3/ Извършва ли съществено процесуално нарушение въззивният съд, като от една страна допуска с определение въпросното нововъзникнало доказателство, а от друга страна с мотивите на решението си твърди, че направеното от особения представител на жалбоподателя възражение за прихващане било преклудирано; 4/ Има ли право особеният представител на ответника да отправя материалноправни извънсъдебни изявления за прихващане или само с разрешение на съда, а ако има право само с разрешение на съда, длъжен ли е въззивният съд – при направено изрично особено искане във въззивната жалба, да се произнесе и да предостави на основание чл. 29, ал. 5, вр. чл. 34, ал. 3 ГПК съдебно разрешение на извършеното извънсъдебно изявление за прихващане от страна на особения представител на ответника; 5/ Следва ли размерът на активното вземане, с което се извършва извънсъдебното прихващане, да бъде установено изключително и само с влязло в сила решение или заповед за изпълнение, или е допустимо този размер да бъде установен и по друг безспорен начин – като например с безспорния факт на извършеното от ответника плащане на определена по размер сума, видно от самите счетоводни книги на банката, при положение, че две съдебно-счетоводни експертизи пред първа инстанция са установили и потвърдили размера на платените от ответника на ищеца суми по същото правоотношение, които експертизи в тази им част не са били оспорени от ищеца пред първоинстанционния съд.