Определение №****/**.**.2015 по дело №****/2014

извън въззивната жалба, което представлява съществено процесуално нарушение и следва да обуслови отмяна на въззивното решение. Счита за необосновано становището на въззивния съд, че е достатъчно три от писмата, чиято неавтентичност е доказана, да са изпратени от факса на дружеството – касатор, на негова бланка и да имат изходящ номер и печат, за да се приеме, че дружеството ги е изпратило и те го обвързват, придавайки им значение като заместващи сключено допълнително споразумение към процесния договор. Поддържа, че съгласно сключения между страните писмен договор изменения на клаузите му се извършват по допълнително писмено споразумение между страните, като е сключено само едно споразумение от 2006г. Поддържа, че въззивният съд е обсъдил нотариална покана от 31.05.2010г. от ищеца до ответното дружество, без във въззивната жалба на ответника да са въведени възражения и твърдения относно този документ. Подробно аргументира довода си за необоснованост на извода на въззивния съд, че с протокол от 01.10.2009г. е постигнато споразумение за намаляване на цената на ЕКРУ. Поддържа, че въззивният съд неправилно е приел за истинно представеното по делото кредитно известие от 04.11.2009г. по фактура 20015/05.10.2009г. и че с него е изразено съгласие с едностранно намалената от страна на ответника цена за достъп. Счита още, че неправилно въззивният съд е приел за истинни и представените по делото изчисления и оценителски доклад за определяне на пазарната стойност на съоръженията от ЕКРУ в размер на 5 552 973 лева, които доказателства са оспорени от ищеца. Поддържа, че оценката е невалидна след 26.04.2010г., поради което са необосновани изчисленията на съда, извършени въз основа на тази оценка. Счита за неправилни и необосновани и изводите на въззивния съд относно характера на сключения между страните договор и за приложимост на нормите на ЗЗД, като поддържа, че в случая по силата на императивен правен режим, установен в защита на обществените интереси, ищецът няма избор за лицето, на което да предостави ползването и ограничаването на достъпа на ответника до съоръжението би довело до ангажиране на административно наказателна и дори наказателна отговорност на служителите на ищцовото дружество. Излага подробни съображения за незаконосъобразност на изводите на въззивния съд във връзка с приложението на Методиката, утвърдена ДКЕВР, и определянето на цената за ползване на конкретния Д., както и относно приложението на чл. 301 ТЗ. Поддържа, че в нарушение на чл. 269 ГПК въззивният съд е преизчислил дължимата цена за достъп и лихвата върху неплатените суми, без във въззивната жалба да са въвеждани твърдения за оспорване на приетите в първоинстанционното производство заключения и за необходимост от преизчисляване на цената за достъп.