Определение №****/**.**.2017 по дело №****/2016

се твърди допълнителното основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - противоречие със задължителна практика на ВКС – Решение №147/19.06.2012 г. по гр. д.№582/2011 г., ІV ГО. 2. Приложима ли е разпоредбата на чл. 507, ал. 2 изр. 2 ГПК и към запора на вземания. Подлежи ли запорното съобщение по чл. 507 ГПК на разширително тълкуване или запорираните с него вземания трябва да бъдат посочени точно – чл. 507, ал. 2 изр. 2 ГПК? 3. Може ли за задължение на длъжника /в качеството му на страна по договор за факторинг – продавач на вземания по търговски фактури/ валидно да се насочи принудително изпълнение по реда на чл. 507 ГПК върху прехвърлени преди датата на запора от длъжника в полза на фактора вземания по търговски фактури с отложено плащане, при условие, че цената на прехвърлените вземания е заплатена от фактора на длъжника преди налагането на запора? 4. Наложеният от ЧСИ запор по реда на чл. 507 ГПК върху правото на вземане на длъжника, произтичащо от договор за факторинг, сключен между същия длъжник и банката-фактор, представляващо задължение на купувача на вземането за заплащане на стойността на всяко вземане на длъжника, обхваща ли и прехвърлените преди налагането на запора от длъжника в полза на фактора вземания от доставчици на длъжника, чиято стойност е заплатена от фактора на длъжника авансово, преди получаване на запорното съобщение на фактора? Дължи ли в този случай факторът, в качеството си на трето задължено лице по см. на чл. 507 ГПК, инкасираните от него суми по придобитите от него вземания преди налагането на запора? 5. Следва ли третото лице, вземанията от което са запорирани от ЧСИ по чл. 507 ГПК, да обжалва действията на ЧСИ по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК, за да установи, че към момента на налагане на запора длъжникът няма вземания към него, или е достатъчно да уточни тези обстоятелства по реда на чл. 508, ал. 1, т. 1 ГПК? Необжалването на действията на ЧСИ в този случай съставлява ли противоправно поведение по см. на чл. 45 и чл. 49 ЗЗД и преклудира ли правото на третото лице да докаже това обстоятелство в един бъдещ исков процес по пътя на възражението? По въпросите от п.2. до п.5. се излагат доводи за наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като цитираното в изложението решение №94/10.07.2014 г. по т. д.№3643/2013 г. на ВКС, ІІ ТО дава само най-общ отговор за спецификите на договора за факторинг, в сравнение с цесията.