Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2019

1/ Следва ли въззивният съд да обсъди в рамките на охранителното производство всички наведени по делото възражения и твърдения на молителя, на основание чл. 540 ГПК, препращащ съответно към правилата на исковото производство? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с цитирана съдебна практика, досежно задълженията на въззивния съд, съгласно чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК; 2/ Обсъждането на правния интерес на молителя в охранителното производство въпрос относим към допустимостта на молбата ли е или следва да е предмет на обсъждане при разглеждането й по същество?; 3/ Приложими ли са съответно общите правила на исковия процес / чл. 540 ГПК / при наличието на изрични разпоредби относно възможните процесуални действия на съда в рамките на охранителното производство / чл. 537, чл. 538 и чл. 539 ГПК /?; 4/ Допустимо ли е потвърждаването на акт, с който не се разглежда по същество отправено искане, с излагане на мотиви по отношение основателността на искането и след разглеждането му по същество от въззивен съд? – въпроси 2,3, и 4 обосновавани в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 5/ Обективно необходимо ли е да е ясен кредитора на паричното вземане, за да бъде то изпълнено?; 6/ Поведението на кредитор, с което се поставя в двусмислие качеството му на такъв, представлява ли недаване на необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си? Налице ли е забава на кредитора в този случай, по смисъла на чл. 95 ЗЗД? – въпросите обосновавани в идентична хипотеза – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради липса на съдебна практика в отговор на същите. Паралелно се поддържа допускане на касационното обжалване, поради недопустимост на въззивния акт – чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК, както и поради очевидната му неправилност, съгласно чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, обоснована с идентични на тези за недопустимостта му съображения.