Определение №****/**.**.2011 по дело №****/2010

са посочени: 1. съдилищата прилагат ли правилно закона, когато при отказ или неявяване на страна да отговори на конкретно поставените й въпроси, се позовават на разпоредбата на чл. 128, ал. 2 ГПК /отм./ вместо на тези по чл. 114, ал. 3 ГПК /отм./, 2. правилно ли се прилага чл. 128, ал. 2 ГПК /отм./, когато по делото няма данни страната да създава пречки за събирането на доказателства и приложимо ли е правилото на закона при проявена от страната пасивност, 3. при съществуваща практика за неприложимост на чл. 114 и чл. 128, ал. 2 във връзка с чл. 152 ГПК /отм./ при призоваване по чл. 50 ГПК /отм./ правилно ли е да се откаже прилагането на тези процесуални норми и при призоваване на юридическото лице по реда на чл. 51, ал. 4 ГПК /отм./, като се има предвид, че при призоваване по чл. 50, ал. 1 ГПК /отм./ има необорима презумция, но и възможност страната да прочете в ДВ за призоваването, то по чл. 51, ал. 4 ГПК /отм./ редовното призоваване е уредено чрез фикция, 4. може ли съдебен състав, да се позове на отправено до страната предупреждение по чл. 128 ГПК /отм./ от друг съдебен състав в рамките на предявения иск, когато по-ранната инстанция не е приложила процесуалното правило при решаване на делото, 5. приложимо ли е правилото на чл. 128, ал. 2 ГПК /отм./ по отношение на допусната експертиза, когато законът изисква да се създават пречки за събирането на доказателства, а заключението на вещото лице е доказателствено средство и източник на сведения за факти, въпроси решение в противоречие с практиката на ВКС. В раздел ІІІ на изложението касаторът поддържа достъпа до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за необходимостта от разграничаване на хипотезите на процесуалните правила по чл. 114 и чл. 128, ал. 2 ГПК /отм./, като допълнителната предпоставка е обоснована с правилата на чл. 176 и чл. 161 от действащия ГПК и смесването на двете процесуални правила в решения на ВС и ВКС, и едно решение на БАС.