Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

1. „В случай, че работодателят не е осигурил и внедрил адекватни защитни механизми при работата с високорискови машини и съоръжения и същият е нарушил тежко правилата за безопасност на труда, това му поведение изключва ли приложението на чл. 201, ал. 2 КТ, дори и при наличието на нарушения на трудовата дисциплина и правилата за безопасност, извършени от увредения работник?“; 2. „Намира ли приложение разпоредбата на чл. 201. ал. 2 КТ и налице ли е груба небрежност при положение, че работодателят не е осигурил и е допуснал съществени нарушения на правилата за здравословни и безопасни условия на труд?“; 3. „Какво е съдържанието на понятието груба небрежност" по смисъла на чл. 201. ал. 2 КТ?“; 4. „Кога е налице груба небрежност“ и всяко ли поведението на работника обосновава приложението на чл. 201, ал. 2 КТ?“; 5. „Какви са критериите за преценка на поведението на пострадалия работник, което би могло да се приеме, че е проява на груба небрежност?“; 6. „При направено възражение от работодателя на основание чл. 201, ал. 2 КТ, следва ли въззивният съд да изследва и обсъди в мотивите си дали поведението на пострадалия може да обоснове наличието на груба небрежност или на обикновена такава? В случай, че се касае за обикновена небрежност, то изключва ли се приложението на чл. 201, ал. 2 КТ?“; 7. „Какви са критериите за разграничаване на грубата от обикновената небрежност, когато става въпрос за поведение, което работникът е осъществил при изпълнение на трудовите си функции и е претърпял увреждане на здравето си или е настъпила неговата смърт?“; 8. „Как се определя степента на приноса на пострадалия работник в причиняване на трудовата злополука, съответно размера, до който следва да бъде намалено определеното по справедливост обезщетение за неимуществени вреди?“ и 9. „Какво е съдържанието на понятието за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД като критерий за определяне на обезщетение за неимуществени вреди?“. По първите осем въпроса се твърди, че е разрешен в противоречие с противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение №21/12.03.2018 г. по гр. д. №1459/2017 г., на III г. о.; решение №60/05.03.2014 г. по гр. д. №5074/2013 г., на IV г. о.; решение №977/14.01.2010 г. по гр. д. №298/2009 г., на IV г. о.; решение №268/25.03.2021 г. по гр. д. №1030/2020 г., на IV г. о.; решение №310/27.01.2014 г. по гр. д. №1145/2012 г., на III г. о.; решение №62/24.02.2015 г. по гр. д. №2798/2014 г., на IV г. о. Поддържа и основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.