Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Следва ли ех lege да се приеме, че даден терен е публична общинска собственост, защото е покрит с пясък, който се е затревил, след като в закона липсва дефиниция за „пясъчни дюни“ и като такива не са отбелязани в кадастралната карта и кадастралните регистри съгласно разпоредбите на ЗКИР?

За да се приложи ех lege нормата на чл. 6, ал. 4, т. 4 ЗУЧК и да се приеме, че дадена територия представлява пясъчни дюни, в случая „сиви пясъчни дюни“, то не следва ли те да бъдат предварително определени съгласно чл. 6, ал. 4, т. 6 ЗУЧК чрез преки геодезични измервания, които да се отразят в кадастралната карта и в имотния регистър по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър, техническата методика, за което е посочена в Наредба №1/16.09.2008 г. за създаването и поддържането на специализираните карти и регистри на обектите по чл. 6, ал. 4 и 5 Закона за устройството на Черноморското крайбрежие?

Когато обектът реално съществува, но е изключен от гражданския оборот, не следва ли сделката да се цени като договор, сключен в противоречие със закона съгласно чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, а не като сключена при невъзможен предмет - чл. 26, ал. 2, предл. първо ЗЗД?

Нищожен ли е консенсуалният договор за покупко-продажба на недвижим имот, който към момента на сключването е за обект, частна собственост, която не е заснета в кадастралния план и кадастралните регистри като пясъчни дюни и за който терен към датата на сключване на сделката липсва в закона легална дефиниция, че е такъв?

Невъзможен ли е предметът на сделката, след като недвижимият имот физически реално съществува, който е правно обособен и за който липсва законово определение, че е част от морския плаж, за да се приеме, че се прилага специалният закон - ЗУЧК?

Само началната невъзможност на предмета или противоречие със закона не води ли до нищожност, а последващата невъзможност - до облигационноправни последици - разваляне по право или по реда на чл. 87, ал. 2 ЗЗД?