zodov-2v

Допустимо ли е национален съд да прекрати производство, на основание чл. 126, ал. 1 ГПК, при липса на пълен обективен и субективен идентитет, когато между делата липсва идентичност по предмет, фактически състав и период на настъпилите вреди, когато делата се отнасят до различни периоди от време, различни фактически обстоятелства и различен обем, макар и заведени от едно и също лице и представлява ли това ограничаване на достъпа до съд нарушение на чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС и принципите на ефективност и равностойност в ПЕС?
Представлява ли голословното изброяване на многобройни други дела, заведени от ищеца, без конкретизация на техните номера, страни и предмет, достатъчно основание за изводите на съда за пълен обективен и субективен идентитет по смисъла на чл. 126, ал. 1 ГПК и допустимо ли е въз основа на такова общо твърдение, да се прекратява производството, без съдът да извърши конкретна съпоставка на предмета и страните по делата – с оглед гарантираното в чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС и чл. 6, пар. 1 ЕКЗПЧ право на достъп до съд и на мотивиран съдебен акт?
Представлява ли злоупотреба с право - завеждането на множество дела, когато те са с различни страни и предмет и целят обезщетение за вреди, възникнали в различен период от време и представляват вреди в различни обем?