Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Първият въпрос е относим към дейността на съда при решаването на делото по същество, но съдът е съобразил трайната практика на ВКС, включително и задължителната такава цитирана в изложението. В нея се приема, че за да формира вътрешното си убеждение, съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани. Съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с тази постоянна и непротиворечива практика на ВКС. Мотивирано е, като съдът е извършил самостоятелна преценка на събраните доказателства, обсъдил е всички доводи и възражения на страните и е изложил своите правни изводи по тях в рамките на въведения от страните предмет на въззивното обжалване, поради което по въпроса не е налице основание за допускане на касационното обжалване.

Вторият въпрос така поставен е неотносим, доколкото в случая не е установено образуваните изпълнителни производства да са били прекратени преди обявяването на Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г., ОСГТК на ВКС. В същото е посочено, че началният момент на давността по изпълнителните дела, образувани за принудително събиране на вземания до обявяването на тълкувателното решение на 26.06.2015 г., е започнала да тече наново именно от този момент.

Третият въпрос също е неотносим към решаващите изводи на въззивната инстанция, тъй като не е въвеждан от страните в производството, тоест не е бил част от спорния предмет и съответно не е и разглеждан от съда.

Въпросите от четвърти до осми по същество оспорват разрешенията, дадени с ТР №3/28.03.2023 г. по тълк. д. №3/2020 г. на ОСГТК на ВКС и съответно ТР №2/04.07.2024 г. по тълк. д. №2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, и изискват тълкуване им съобразно собственото на страната разбиране. В тази връзка същите не са включени в предмета на делото и следователно не покриват общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което съдът не дължи проверка и на специфичните такива. В допълнение, липсата на практика по даден въпрос не води до автоматично прилагане на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а друга аргументация в изложение не е наведена по отношение на соченото основание за допускане на касационното обжалване.

Въпросите от девети до четиринадесети касаят институтът на перемпцията и последиците от настъпването ѝ. Във връзка и с двете изпълнителни дела, прекратени поради настъпването на перемпция, съдът е приел, че действията, извършени след това в рамките на новообразуваното изпълнително дело по същите изпълнителни титули са ирелевантни за преценката му относно изтичането на давността за вземанията. Следователно и въпросите относно перемпцията и изпълнителни действия, предприети след настъпването ѝ, респективно след прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, не са обусловили изводите на съда по съществото на спора. Все пак, доколкото в решението са изложени мотиви във връзка с разрешенията, дадени в ТР №2/04.07.2024 г. по тълк. д. №2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се посочи, че там е прието, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция, тъй като перемпцията е процесуален институт, който не засяга публичното субективно право на кредитора да иска принудително изпълнение, нито кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител като орган по принудително изпълнение, който от своя страна дължи подчинение на изпълнителния лист. За давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора. Цитираните от касатора решения са постановени преди приемането на тълкувателното решение, с което съществуващите в съдебната практиката противоречия са преодолени.