Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Допустимо ли възнаграждението по договор за управление да бъде прието за дължимо, въпреки липсата на взето решение на общото събрание на дружеството по чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ, с което да е определен неговият размер, при изрична задължителна съдебна практика на ВКС, че без такова решение клаузата в договора за управление, определяща размера на дължимото възнаграждение, е недействителна?

Задължен ли е съдът да следи служебно за нищожност на клаузи в договор, включително за уговорено възнаграждение на управител без изискуемо решение на общото събрание по чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ, дори когато страните не са се позовали изрично на нищожността, и не противоречи ли отказът на съда да направи това на тълкувателната практика на ВКС, включително TP №1/2020 г. от 27.04.2022 г. на ОСГТК на ВКС?

Допустимо ли е съдът да отхвърли насрещен иск за неоснователно изплатени суми за възнаграждение, когато същите са платени без валиден договор и при липса на правно основание за плащане, и то в условията на безспорно установена липса на реално, точно и добросъвестно изпълнение на управленски функции?

При приемане от въззивния съд, че при постановяване на първоинстанционното решение съдът неправилно е приложил служебното начало, като се е произнесъл по непредявено от ответника възражение, касаещо безвъзмездността на договора за управление, сключен с ищеца, следва ли въззивният съд да обезсили решението като недопустимо и да го върне на първа инстанция или да се произнесе по неговата основателност?

Следва ли съдът при определяне на правната квалификация на предявения от ответника насрещен иск да се съобрази с въведените от ищеца факти, обстоятелства и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност?

Длъжен ли е въззивният съд да цени с оглед възможната заинтересованост, показанията на единствения свидетел - съуправител и партньор на ищеца, който е пряко заинтересован от изхода на делото, съгласно изискванията на чл. 172 ГПК?

Допустимо ли е въззивният съд да не обсъди и да не приеме за доказателствено средство показанията на управител на търговско дружество - страна по делото, при липса на законова забрана за това и в противоречие с чл. 172 ГПК, и задължителната практика на ВКС?