Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2019

1/ Следва ли да се прилага разпоредбата на чл. 47 ГПК за назначаване на особен представител на разноски на ищеца за ответници- юридически лица?; 2/Следва ли въззивният съд, преди произнасяне по жалба срещу прекратяване на делото поради невнесен допълнителен депозит за адвокатско възнаграждение на назначения по делото особен представител на юридическо лице-ответник в ликвидация, което е било без вписан в търговския регистър ликвидатор, да направи самостоятелна проверка в ТР за настъпили след подаване на частната жалба нови обстоятелства в представителството на ответника, в т. ч. и дали към момента на произнасянето му са били налице условията за назначаване на особен представител на разноски на ищеца и дали е вписан нов ликвидатор?; 3/Как следва да се определи размерът на възнаграждението по иск за обявяване нищожност и относителна недействителност на извършени от несъстоятелния търговец разпоредителни сделки, предявен от кредитор с прието вземане, на назначения на разноски на ищеца особен представител на ответника-несъстоятелен търговец – по усмотрение на съда, по НМРАВ, по ЗПП или от бюджета на съда?; 4/ Следва ли въззивният съд да обсъди в мотивите си всички доводи и съображения на страните, както и да подложи на цялостен и задълбочен анализ целия събран по делото доказателствен материал и въз основа на него да постанови решението си?; 5/ Задължително ли е другарството в процеса на двама ответници по искове с правно основание чл. 26 ЗЗД и чл. 135 ЗЗД, респ. невнасянето на допълнителен депозит за назначения особен представител на единия от другарите води ли до прекратяване на производството и спрямо другия?; 6/Налице ли е процесуална пречка за извършване на съдопроизводствените действия по спора при невнасяне на възнаграждение за допълнителен депозит на назначените по делото особени представители на ответниците, съответно приложима ли е разпоредбата на чл. 129, ал. 2 и ал. 3 ГПК за връщане на исковата молба при неизпълнение на това указано от съда задължение на ищеца? Въпроси първи, втори, четвърти и пети са въведени от частния касатор с посочване на допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие между дадените по тях разрешения от САС и практиката на ВКС, обективирана както следва: по първи въпрос – в Определение №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]309/24.04.2014[/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г. по ч. гр. д. №1596/2014г. на ВКС, IV г. о., Определение №56/23.01.2014г. по ч. гр. д. №226/2014г. на ВКС, IV г. о., Решение №96/15.07.2016г. по т. д. №587/2016г. на ВКС, I т. о., Решение №34/15.05.2014г. по т. д. №4652/2013г. на ВКС, I т. о.; по втори въпрос – в т. 5 ТР №2/2004г. на ОСГТК на ВКС, ТР №6/2017г. на ОСГТК на ВКС Решение №61 по т. д. №741/2009г. на ВКС, I т. о., Решение №105/20.07.2015г. по т. д. №815/2014г. на ВКС, I т. о. и др.; по трети въпрос – Определение №162/06.03.2018г. по ч. т. д. №2785/2017г. на ВКС, II т. о.; по четвърти въпрос – в Решение №331/19.05.2010г. по гр. д. №257/2009г. на ВКС, IV г. о., Решение №217/09.06.2011г. по гр. д. №761/2010г. на ВКС, IV г. о., Решение №700/28.10.2010г. по гр. д. №91/2010г. на ВКС, IV г. о. и др. и по пети въпрос – в Решение №247/04.02.2019г. по гр. д. №4288/2016г. на ВКС. Въпроси трети и шести са въведени от частния касатор с обосноваване на допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – същите въпроси имат значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.