Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1/. „Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани?; 2/. „Представлява ли въззивното решение произнесено при очевидна липса на пълно изследване на доказателствата основание за отмяна на решението /допуснати процесуални грешки/, предвид че с него се потвърждава решението на районния съд, постановено при непълнота на доказателствата?“; 3/. „Когато въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, това дерогира ли изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение и разпоредбата на чл. 272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания, както и допустимо ли е въззивният съд да препраща към мотивите на първата инстанция, когато първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства и не се е произнесъл по всички оспорвания, както и по оспорването на заключението на вещото лице /обстоятелство, непротоколирано в протокола от проведеното съдебно заседание, посочено по-горе/?; 4/. „Формалното препращане към мотивите на първоинстанционния съд освобождава ли въззивната инстанция от задължението да изложи собствени мотиви, от които да се установи обсъдил ли е и анализирал ли е всички относими към правния спор доказателства, както и твърденията, доводите и възраженията, направени от наша страна?“и 5/. „Следва ли въззивният съд да обсъди детайлно обстоятелствата относно издаването на командировъчни заповеди, неподписани от нито една от страните, дали са спазени изискванията по КТ, ЗСч. и данъчните закони?“. Сочи се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК- очевидна неправилност.