Определение №****/**.**.2012 по дело №****/2011

е за възможността пред въззивния съд да бъде допуснато изменение на иска по чл. 116 ГПК/отм./ като се твърди, че такова изменение е допуснато в нарушение на задължителната съдебна практика съгласно ТР №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]1/2001 [/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г. на ОСГК на ВКС. В случая обаче такова нарушение не е допуснато от въззивния съд, тъй като той само е допуснал уточнение в обстоятелствената част на исковата молба предвид заключението на изслушаното пред него вещо лице по СМЕ, което уточнение не представлява изменение на основанието на иска по смисъла на чл. 116 ГПК/отм./, поради което не е извършил нарушение на приетото разрешение в т. 9 на ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКС. Не е налице хипотезата на т. 1 ТР №1/2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, при която ВКС и служебно допуска касационното обжалване при констатирана недопустимост и нищожност на въззивното решение, тъй като в случая предявените искове с правно основание чл. 200 КТ и чл. 86 ЗЗД са допустими, а разгледани по същество въззивният съд е приел, че са и основателни в присъдените размери като въззивното решение е валидно и допустимо. Освен това съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под "точно прилагане на закона най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т. е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателят е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон, какъвто не е настоящия случай.