Определение №****/**.**.2016 по дело №****/2015

не покрива общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като разрешаването му само по себе си не би рефлектирало върху крайния изход на спора, доколкото неоснователността на претенциите е изведена от въззивния съд и от липсата на прехвърлително действие на цесията спрямо вземането, предмет на договора, до заплащане на цената по цесията, за сбъдването на което условие не са представени доказателства. Следователно, дори да се приеме, че апелативният съд неправилно е разгледал възражение за нищожност на цесията и същата е действителна, това не би довело до промяна на изхода на делото, тъй като липсва формулиран от касатора въпрос във връзка с другото самостоятелно основание, на което са отхвърлени исковете - несбъдване на отлагателното условие, с което е обвързано прехвърлителното действие на цесията. С оглед горното, изходът на спора относно инцидентния установителен иск за нищожност на договор за цесия не се отразява на крайният изход на спора по предявените осъдителни искове, за вземания, предмет на договора за цесия, поради което липсва правен интерес от предявяването на иска по чл. 212 ГПК, за който настоящата инстанция следи служебно. Освен това, решаващият състав на въззивния съд не се е произнесъл по първия формулиран въпрос за допустимост на инцидентния установителен иск за прогласяване на нищожност на договор, предявен от трето лице срещу едната страна в хипотеза, в която другата страна по сделката вече не съществува като правен субект и няма универсален правоприемник, въпреки, че доводи в тази насока са направени от ищеца в отговора му на въззивната жалба. Предвид изложеното, първият въпрос от изложението на касатора не покрива общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото не е обусловил изхода на спора, като въпрос относно задължението на въззивния съд да се произнесе по всички доводи и възражения на страните не е поставен.