Определение №****/**.**.2015 по дело №****/2015

не са формулирани. Съгласно т. 1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. В случая в изложението се сочи, че с определението по чл. 140 ГПК първоинстанционният съд приел представените писмени доказателства и допуснал до разпит двама свидетели, а произнасянето по останалите доказателствени искания отложил за етапа на открито съдебно заседание, след като ответникът конкретизира исканията си и посочи какви обстоятелства ще установява с тях, но впоследствие не се произнесъл, с което лишил ответника от възможност за защита и охрана на интересите си. Като анализира гласните доказателства, касаторът сочи, че на целостта на сградата са се отразили не извършените от него изкопни работи с цел реализиране на строежа, а необичайно голямото количество валежи. Сочи, че жалбата на РПК „П.” срещу издаденото разрешение за строеж правилно е оставена без разглеждане като подадена от лице извън кръга на посочените в чл. 149, ал. 2 ЗУТ, които могат да търсят защита чрез оспорване законосъобразността на издаденото разрешение за строеж. При това съдържание на изложението следва да се посочи, че в него почти изцяло се повтарят оплакванията в касационната жалба за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения съдопроизводствени правила, но правилността на решението не е предмет на проверката по допускане на касационното обжалване. Ето защо общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационната жалба за разглеждане по същество не е налице.