Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2020

1. Неизпълнение на договорните задължения на наемодателя за предаване на имота в надлежно състояние, санират ли виновното му неизпълнение при подписване на приемо-предавателен протокол с наемателя, позволявайки на последния за упражнява фактическа власт; 2. Как следва да се тълкува разпоредбата на чл. 230, ал. 1 ЗЗД в частта … ако не е уговорено друго”…..; 3. От значение ли е при разрешаване на спор за отговорност на наемателя за неплащане на наемна цена, за периода на невъзможност да ползва вещта съобразно договорното предназначение, и настъпили ли са последиците от едностранното разваляне на договора от страна на наемодателя, да се изследва тази невъзможност произтича или не произтича от виновното поведение на наемодателя по наемното правоотношение; 4. Наличието на приемо-предавателен протокол, без описание на състоянието на имота, следва ли да се приеме за мълчаливо съгласие на наемателя за състоянието, в които го приема; 5. При положителен отговор на въпрос №4, това съгласие следва ли да се съотнесе и по отношение състоянието на имота съобразно неговото предназначение; 5. Извършването на необходими ремонти на вещта/имота от наемателя, изключва ли отговорността на наемодателя и санира ли неизпълнението на задължението му по чл. 230 ЗЗД – да го предаде в състояние, годно съобразно предназначението, за което е нает; 7. Как следва да се тълкува израза „обикновено внимание в чл. 230, ал. 3 ЗЗД, изключващо отговорността на наемодателя – като взаимовръзка между дадена възможност на наемателя да узнае за съществуващите недостатъци, или за обикновеното дължимо внимание за явните и видими недостатъци се отнася, или и за скрити такива /липса или негодни инсталации за ел. енергия и вода, или за видни, но нефунциониращи/ и необходими ли са експертни познания за някои от изброените недостатъци, и при заявени възражения от страна в процеса, следва ли съдът да назначи служебно експертиза. Допълнителната селективна предпоставка по поставените въпроси е обоснована с цитирани и приложени решения на ВКС, постановени по: гр. д. №1646/2010 г., т. д. №72/2011 г., гр. д. №5958/2015 г., т. д. №825/2012 г., т. д. №21/2009 г., т. д. 143/2012 г., т. д. №1227/2011 г. и т. д. №362/2015 год.