Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

се обосновава хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с TP №1 от 09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС. 2. Следва ли при постановяване на въззивното решение въззивният съд да обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им и доказателствата, на които те се позовават в подкрепа на тезите си и които имат значение за решението по делото? Сочи се противоречие с Решение №141/21.09.2021 по т. д. №2586/2019 на ВКС, I т. о., касационно основание по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. 3. Следва ли националният съд да провери дали условията за предоставяне на такава помощ представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата същност на това право, дали са насочени към постигането на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел? 4. Може ли националният съд, при преценка дали следва да освободи ищец- юридическо лице от държавна такса, да вземе предвид предмета на спора, доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото, значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право и производство, и възможността му ефективно да защитава позицията си по делото? 5. Следва ли националният съд да провери дали условията за предоставяне на такава помощ представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата същност на това право, дали са насочени към постигането на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел? 6. Когато става дума за юридически лица, националният съд може ли да вземе под внимание положението им, например правно-организационната форма и дали съответното юридическо лице преследва стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността им да си набавят необходимите средства за предявяването на иска или подаването на жалбата?По въпроси 3, 4, 5 и 6 се твърди противоречие с Определение №80 от 13.05.2020 по ч. т. д. №1358/2019 I т. о. на ВКС и с практиката на Съда на Европейския съюз, обективирана в Определение от 13.06.2012 г. по дело С-156/2012 GREP/FreistatBayern. Визирайки противоречие с цитираната практика, частният касатор се позовава на касационното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. 7. При какви условия националните съдилища в България и на база какви доказателства могат да формират преценка, че в конкретния случай юридическото лице следва да бъде освободено от такса? 8. Как следва да се степенуват критериите, заложени в практиката на СЕС, обективирана в Определение от 13.06.2012 г. по дело С-156/2012 GREP/FreistatBayern? 9. Ако е установено по делото, че нито ищецът- юридическо лице, нито неговите собственици (крайните и действителните) нямат средствата да заплатят предварително държавна такса, следва ли да се освободи този ищец от задължението за такса, ако решението по така заведения иск е предопределящо за това дали ще получи ефективна защита на субективните си материални права? По въпроси 7, 8 и 9 частният касатор се позовава на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърди, че по тях все още няма практика на ВКС и поради това поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.