Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. „Длъжен ли е въззивният съд в решението си да се произнесе по всички съдържащи се във въззивната жалба и в отговора на жалбата доводи и възражения на страните? Длъжен ли е въззивният съд в решението си да изложи обосновани правни и фактически изводи?“; 2. „Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото?“; 3. „Длъжен ли е съдът, при преценка на събраните доказателства, да съобрази логическите и опитните правила?“; 4. „По какъв начин се установява обемът и съдържанието на задълженията на служителя?“; 5. „Длъжен ли е съдът при преценка на тежестта на дисциплинарното нарушение да вземе предвид мястото и характера на работа на уволнения служител?“; 6. „Включва ли се в тежестта на доказване законността на уволнението и установяване на извършените от работодателя проверки преди налагане на дисциплинарното наказание, с цел осъществяване на съдебен контрол от въззивната инстанция и кои са допустимите доказателствени средства?“; 7. „Как се определя тежестта на дисциплинарното нарушение?“; 8. „Следва ли при преценката дали нарушението е „тежко”, а наложеното наказание съразмерно на допуснатото нарушение да се отчита обществената значимост на професията, характера на извършваната дейност и възможните последици за работодателя?“; 9. „Кои са обстоятелствата, които трябва да прецени работодателят, съответно съдът, за да съобрази дали тежестта на наказанието съответства на тежестта на нарушението?“; 10. „Дали при преценка на понятието „тежко нарушение на трудовата дисциплина освен посочените в чл. 189 КТ критерии следва да бъдат съобразени и всички други имащи значение за конкретния случай факти и обстоятелства, включително характера и важността на работата, възможните неблагоприятни последици за работодателя с оглед обществената му значимост и субективното отношение на служителя към извършеното и липсата на самокритичност?“; 11. „Следва ли при преценката по чл. 189, ал. 1 КТ за съответствието между дисциплинарното нарушение и дисциплинарното наказание да се съобрази характерът на заеманата длъжност и как се отразява нарушението върху цялостната дейност на работодателя?“ и 12. „Как се преценява тежестта на нарушението, с оглед възложената трудова функция на работника или служителя и с оглед критериите по чл. 189, ал. 1 КТ, когато трудовата функция изисква една по-висока степен на оказаното от работодателя доверие, а осъществяващия тази дейност работник или служител е длъжен при изпълнение на задълженията си да престира поведение, при което да полага, съответната на оказаното му доверие, по-голяма грижа, отчитайки характера на дейността и статута на дружеството работодател?“. Сочи, че решението е в противоречие с приетото по първия въпрос в т. 19 ТР №1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, т. 2 ТР №1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, определение №50150/20.03.2023 г. по гр. д. №3133/2022 г. на ВКС, III г. о., решение №60102/13.10.2021 г. по гр. д. №965/2021 г. на ВКС, I г. о. и решение №60/15.06.2022 г. по гр. д. №248/2021 г. на ВКС, IV г. о., по втория в решение №107/25.06.2019 г. по гр. д. №2737/2018 г. на ВКС, III г. о., ТР №1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение №217/06.09.2011 г. по гр. д. №761/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение №553/27.06.2013 г. по гр. д. №196/2012 г. на ВКС, IV г. о., решение №65/30.07.2014 г. по т. д. №1656/2013 г. на ВКС, II т. о., решение №101/28.10.2016 г. по гр. д. №853/2016 г. на ВКС, II г. о., решение №214/15.03.2017 г. по гр. д. №112/2016 г. на ВКС, IV г. о. и решение №112/02.05.2017 г. по гр. д. №3356/2016 г. на ВКС, IV г. о., по третия в решение №305/27.06.2012 г. по гр. д. №1110/2011 г. на ВКС, IV г. о., т. 3 ТР №2/02.07.2004 г. на ОСГК на ВКС и т. 12 ТР №1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, по четвъртия в решение №257/10.06.2010 г. по гр. д. №3681/2008 г. на ВКС, III г. о. и определение №415/09.05.2018 г. по гр. д. №168/2018 г. на ВКС, IV г. о., по петия в определение №60777/30.11.2021 г. по гр. д. №1770/2021 г. на ВКС, IV г. о. и определение №835/25.04.2023 г. по гр. д. №4846/2022 г. на ВКС, III г. о., по шестия в решение №68/03.05.2012 г. по гр. д. №1808/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение №94/30.05.2013 г. по гр. д. №646/2012 на ВКС, IV г. о. и определение №1099/23.11.2017 г. по гр. д. №3858/2017 г. на ВКС, IV г. о., по седмия в решение №4/13.03.2020 г. по гр. д. №544/2019 г. на ВКС, III г. о. и цитираните в него решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, по осмия в решение №324/06.01.2017 г. по гр. д. №2302/2016 г. на ВКС, IV г. о. и цитираните в него решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, по деветия в решение №109/13.08.2018 г. по гр. д. №3323/2017 г. на ВКС, IV г. о. и решение №81/12.05.20212 г. по гр. д. №2618/2020 г. на ВКС, IV г. о., по десетия в решение №372/01.07.2010 г. по гр. д. №1040/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение №551/15.07.2010 г. по гр. д. №64/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение №1440/03.10.2005 г. по гр. д. №974/2003 г. на ВКС, III г. о., решение №1383/14.07.2006 г. по гр. д. №3160/2003 г. на ВКС, III г. о., определение №344/15.04.2019 г. по гр. д. №4190/2018 г. на ВКС, IV г. о. и решение №372/01.07.2010 г. по гр. д. №1040/2009 г. на ВКС, IV г. о., по единадесетия с решение №299/09.04.2020 г. по гр. д. №1503/2019 г. на ВКС, III г. о. и по дванадесетия в решение №516/28.06.2010 г. по гр. д. №94/2009 г. на ВКС, III г. о., решение №227/29.06.2012 г. по гр. д. №1417/2011 г. на ВКС, III г. о., решение №372/01.07.2010 г. по гр. д. №1040/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение №167/14.05.2013 г. по гр. д. №1102/2012 г. на ВКС, IV г. о., решение №112/07.04.2015 г. по гр. д. №4587/2015 г. на ВКС, IV г. о., определение №585/10.07.2019 г. по гр. д. №4197/2018 г. на ВКС, IV г. о. и решение №244/07.11.2017 г. по гр. д. №574/2017 г. ВКС, IV г. о.