Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2018

„Изискването на чл. 2, ал. 1 Наредба за управление на еднолични търговски дружества с държавно участие, което е залегнало при тълкуване на договора за управление по чл. 328, ал. 2 КТ по аналогия в съдебната практика на ВКС, приложимо ли е по договор за управление на търговско акционерно дружество?“; „Изискването на чл. 2, ал. 1 Наредбата за управление на еднолични търговски дружества с държавно участие дерогира ли изискванията на чл. 244, ал. 7 ТЗ, чл. 237, ал. 4 ТЗ, чл. 240 ТЗ, чл. 237, ал. 5 ТЗ, за да бъде определена правната природа на договора за възлагане на управлението за такъв?“; „При тълкуване на разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ следва ли да се вземе предвид правната форма на търговеца, като се отчитат различните изисквания, като например императивното изискване за акционерните дружества за съставяне и обявяване на годишен финансов отчет и доклад на дейността, който съгласно чл. 247, ал. 3 ТЗ „съдържа в себе си и планираната стопанска политика през следващата година, в това число очакваните инвестиции и развитие на персонала, очакваният доход от инвестиции и развитието на дружеството, както и предстоящите сделки от съществено значение за дейността на дружеството?“; „Достатъчно ли е бизнес целите на акционерното дружество да бъдат изложени в доклада по дейността съгласно чл. 247, ал. 3 ТЗ, съставен и подписан от Изпълнителния директор, за да бъде зачетено уволнението на ръководен служител по чл. 328, ал. 2 КТ за законосъобразно?“, „Публичното обявяване на доклада за дейността на „Теленор България“ ЕАД и заложените в него бизнес цели за 2017 г. съгласно чл. 247, ал. 3 ТЗ прави ли известни тези обстоятелства на всяко трето лице, включително на съда от датата на тяхното обявяване? Трябва ли съдът да се съобрази с този факт при постановяване на съдебното решение?“. Те са поставени като се акцентира върху правно-организационната форма на търговското дружество на работодателя и изпълнението на задълженията му за обявяване на обстоятелства по Търговския закон. Предмет на делото е законосъобразното упражняване на субективното потестативно право на работодателя едностранно да прекрати трудовото правоотношение със служител на ръководна длъжност при смяна на управителя и сключен нов договор за управление, съдържащ бизнес задача с конкретни икономически показатели. Въпросите отразяват доводите на касатора, поддържани в целия процес, че поради нормативните задълженията на акционерно дружество да публикува доклади за дейността си не следвало да се доказва наличието на бизнес цели в новия договор за управление, като елемент от фактическия състав на уволнителното основание по чл. 328, ал. 2 КТ. Предвиденото право на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение е ограничено както от наличието на конкретен период, през който може да бъде упражнено – 9 месеца от сключването на договора, по отношение определен кръг от служители, така и от конкретни изисквания за мандатното гражданскоправно отношение обуславящо съществуването му. Действително новият управител може да избере екип от специалисти, заемащи съответни ръководни длъжности, но неговото право да прекрати трудовите отношения със служителите, заемащи тази длъжност в предходен момент не е неограничено. Той го упражнява в изпълнение на конкретни икономически цели и показатели, които следва да постигне през времето на своето управление и за които би носил отговорност в случай на неизпълнение. Поставянето на тези конкретни цели следва да бъде доказано, за да се приеме, че е възникнало правото на работодателя по чл. 328, ал. 2 КТ. В този смисъл е и трайната и последователна практика на ВКС, обективирана в множество решения /решение №261 от 30.10.2017 г. по гр. д. №593/2017 г., ГК., ІV г. о. на ВКС, решение №92/28.04.2017 г. по гр. д. №3478/2016 г., ГК, ІV г. о. на ВКС, решение №237 от 10.01.2017 г. по гр. д. №919/2016 г, ГК, ІІІ г. о. на ВКС, решение №68 от 16.05.2018 г. по гр. д. №3105/2017 г., ГК, ІІІ г. о. на ВКС, решение №259/20.12.2017 г. по гр. д. №1235/2017 г., ГК., ІV г. о. на ВКС/. Както е отбелязал първостепенния съд това разбиране на съдилищата е съвсем предвидимо и използвайки това основание работодателят като търговец професионалист е следвало да го съобрази. Нещо повече възприемането на защитната му теза би довело до неограничена приложимост на това уволнително основание. Ще се нарушат основани трудови права на служителите, чието трудово правоотношение би могло да бъде прекратено при всяка смяна на ръководител на дружеството на работодателя, макар и да липсва договор за управление. Не това е била идеята на законодателя. От друга страна нормативно е предвидена правна възможност за работодателя да прекрати едностранно трудово правоотношение с който и да било служител, но тя държи сметка и защита на икономическите права на служителя – чл. 331 КТ. Ето защо не може да се приеме, че е налице претендираното специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.