Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. „Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на съдебното решение да обсъди самостоятелно всички твърдения, възражения и доводи на страните, длъжен ли е да изследва кои са правнорелевантните за спора факти, да направи самостоятелна всеобхватна и задълбочена преценка на събрания по делото доказателствен материал и необходимо ли е да обоснове подробно доказателствените и правните си изводи?” (по този въпрос твърди противоречие със задължителната и казуалната практика на ВКС - ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и ТР №1/2001 г. ОСГК на ВКС; Решение по гр. д. №5488/2013 г., IV г. о.; Решение по гр. д. №1332/2010 г., I г. о.; Решение по гр. д. №6396/2014 г., I г. о.; Решение по т. д. №1740/2014 г., I т. о.; Решение по т. д. №2220/2015 г., II т. о.; Решение по т. д. №1106/2010 г., II т. о. и Решение по т. д. №3768/2014 г., II т. о.); 2. „Допустимо ли е събирането на доказателства за установяване на прекомерност на неустойката или тази преценка може да бъде направена от съда само въз основа на посочения в договора за заем размер на неустойката?” (по този въпрос твърди противоречие с тълкувателните постановки по т. 3 ТР №1/2009 г. на ОСТК на ВКС и Решение №223/19.04.2016 г. по т. д. 3633/2014 г. на ВКС, I т. о.; Решение №88/22.06.2010 г. по т. д. №911/2009 г. на ВКС, I т. о.; Решение №12/21.03.2011 г. по т. д. №1056/2009г. на ВКС, I т. о. и Решение №958/07.12.2004 г. по т. д. №5/2004 г. на ВКС, ТК, II отд.); 3. „Към кой момент трябва да се направи преценката дали неустойката е прекомерно голяма, като критерий за нищожността ѝ поради противоречие с добрите нрави - към момента на сключване на договора или към момента на възникване на правото на неустойка (т. е. към момента на неизпълнението или към друг момент?” (по този въпрос твърди противоречие с Решение №140/20.03.2006 г. по т. д. №408/2005 г. на ВКС; Решение №218/27.03.2007 г. по т. д. №750/2006 г. на ВКС, I т. о. и Решение №418/10.05.2007 г. по т. д. №88/2007 г. на ВКС, II т. о. и Решение №4/25.02.2009 г. по т. д. №395/2008г. на ВКС, ТК, I отд.); 4. „При преценката за валидността на неустоечна клауза от гледна точка на накърняване на добрите нрави съдът ограничава ли се до изследване само на договорната клауза или извършва цялостна преценка и на съпътстващи фактори, като всички представени (заявени и установени) по делото отношения между страните, равнопоставеността на страните, насрещните престации и др.?”; 5. „Дължи ли съдът произнасяне по нищожността на неустоечна клауза между търговци, в случая че не е сезиран с такова искане и 6. „Следва ли въззивният съд да излиза извън рамките на търсената от ответника защита?” (по последните три процесуалноправни въпроса твърди противоречие с тълкувателните постановки по т. 3 ТР №1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС).