Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

обуславя изхода на делото, но не дават основание за допускане на касационно обжалване в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Съгласно ППВС №4/23.12.1968 г., т. 11, при определянето на обезщетение за неимуществени вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията трябва да се посочат конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Цитираното тълкувателно постановление представлява задължителна съдебна практика по тълкуването и прилагането на закона, която се прилага последователно в практиката на Върховния касационен съд в смисъл, че обезщетението на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД, но зависи от установените във всеки отделен случай обстоятелства, въз основа на които следва да се прецени дали предоставените на Комисията правомощия са упражнени в рамките на закона и има ли неблагоприятни последици от тези действия върху личния, семеен и професионален живот на проверяваното лице. Изложените в тази връзка мотиви на въззивния съд, че следва да се вземат предвид последиците от наложените обезпечения, тъй като неоснователно е било внесено искане от Комисията и водено съдебно производство, което е приключило с отхвърляне на исковете, са изцяло в съответствие с практиката на ВКС- напр. решение №19/23.07.2019 г. по гр. д. №2026/2018 г., III г. о., решение №125/13.06.2022 г. по гр. д.№3622/2021 г., IV г. о. и решение №94/23.07.2021 г. по гр. д.№4316/2019 г., III г. о., в които се приема, че съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване на увреждането в рамките на обичайното при търсене на обезщетение за претърпени вреди поради незаконно обвинение, ако се засяга неимуществената сфера на пострадалия. Когато обаче се твърди, че те са над обичайните, съдът може да уважи претенцията само след успешно проведено главно и пълно доказване на тези вреди и причинно-следствената връзка с обвинението. В случая, съдът е определил справедливото обезщетение не само въз основа на външните проявления в здравословното състояние на проверяваното лице, но и с оглед на конкретните неблагоприятни последици върху начина на живот на ищцата от предприетите действия по налагане на обезпечителни мерки и внесено в съда мотивирано искане за отнемане на нейно имущество, предвид социално-икономическите условия в страната. В този смисъл, поставеният от касатора въпрос не е разрешен в противоречие, а в съответствие с практиката на Върховния касационен съд – напр. решение №166/18.10.2016 г. по гр. д.№1642/2016 г., ІІІ г. о., в което се приема, че принципът на справедливост изисква в най-пълна степен да бъдат възмездени всички претърпени вреди, при определяне на размера на обезщетението по чл. 2а ЗОДОВ, но следва да се съобразят и специфичните обстоятелства, произтичащи от характера и особеностите на производството по ЗОПДИППД/отм./.