Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2021

- 1.2.“ Таксата по чл. 35а и сл. от ЗЕВИ, удържани за периода 01.01.2014г.- 09.08.2014г., до влизането в сила на РКС№[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]13/2014 [/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г., в който период законовите норми са се прилагали като част от действащото право, имат ли характер на публично държавно вземане.“1.2.1 "По кой ред следва да се търси възстановяване на недължимо платени публични държавни вземания по чл. 35а ЗЕВИ - по общия съдопроизводствен ред в ГПК с предявяване на кондикционен иск с предмет частноправно вземане в полза на заинтересованото лице, от което е събрана държавната такса, или по установения в ДОПК, АПК или ЗДТ ред за възстановяване на недължимо платени публични държавни вземания?"1.2.2. "Отпада ли публичноправният характер на получени от държавата такси съгласно чл. 35а ЗЕВИ, удържани за периода 01.01.2014 г. - 09.08.2014 г., с влизане в сила на Решение №13/31.07.2014 г. по к. д. №1/2014 г. на КС на 10.08.2014 г., с което нормата е обявена за противоконституционна, и допустимо ли е възстановяването на платените суми за този период да се търси по общия исков ред като частноправно вземане на финансово задълженото лице срещу държавата?"1.2.3. "Отпада ли публичноправният характер на приключило публично правоотношение след влизане в сила на решение на Конституционния съд за обявяване на противоконституционност на законовите разпоредби, които са уреждали публичното отношение и по какъв ред следва да се претендира възстановяване на суми, удържани недължимо за погасяване на публичноправни задължения за периода преди законът да бъде обявен за противоконституционен - съответно по съдопроизводствения ред на ГПК като вземане, произтичащо от неоснователно обогатяване или по специалния ред, установен от законодателя за възстановявано на недължимо платени публични държавни вземания?"Касаторът поддържа, че посочените в т. 1 въпроси са решени в противоречие с определение №857/13.12.2016 г. по гр. д. №3504/2016 г. на ВКС, ГК, III г. о., определение №69/01.02.2018 г. по гр. д. №176/2018 г. на ВКС, ТК, I т. о.; определение №65/18.03.2015 г. по ч. гр. д. №690/2015 г. на ВКС, ГК, II г. о., определение №269/30.04.2014 г. но ч. т. д. №1192/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение №478/01.11.2012 г. по ч. гр. д. №493/2012 г. на ВКС, ГК, II г. о., определение №557/26.10.2009 г. по ч. т. д. №585/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение №300/15.05.2009 г. по т. д. №88/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение по ч. т. д. №559/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По същите въпроси страната е заявила, че било без значение „ дали покриват предпоставките за допускане на касационно обжалване, защото се позовава на основание по чл. 280, ал. 2 ГПК, разграничено от нея като – „очевидна недопустимост, респ. очевидна неправилност“. Под надслов „ въпроси във връзка с оплакванията за неправилност на въззивното решение касаторът е формулирал въпросите: – 1.1.1 "Представлява ли приложимо право нормата на чл. 35а ЗЕВИ за периода 01.01.2014 г. - 09.08.2014 г. преди да бъде обявена за противоконституционна с Решение №13/31.07.2014 г. по к. д. №1/2014 г., в сила считано от 10.08.2014 г., и удържаната въз основа на нея такса за периода 01.01.2014 г. - 09.08.2014 г. събрана ли е на годно правно основание или е събрана без основание?"1.1.2. "Може ли гражданският съд на основание чл. 5, ал. 1 и ал. 2 КРБ да откаже да приложи чл. 35а ЗЕВИ, който е влязъл в сила на 01.01.2014 г. в съответствие с чл. 5, ал. 5 КРБ, на основание чл. 86, ал. 2 КРБ е бил задължителен до 10.08.2014 г., от която дата на основание чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ е налице забрана за неговото прилагане?"1.1.3. "Представляват ли приложимо право и пораждат ли правно действие разпоредбите на чл. 35а - чл. 35в ЗЕВИ и чл. 73 ЗЕВИ от момента на влизането им в сила в съответствие с чл. 5, ал. 5 КРБ до момента на обявяването им за противоконституционни с влязло в сила съдебно решение на КС, което има за правна последица забрана за прилагане на закона за в бъдеще съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ, и запазва ли се действието на извършеното въз основа на нормите oт ЗЕВИ в този период или следва да се приеме, че извършеното е при начална липса на основание?"1.1.4. "Извършено ли е въз основа на съществуващо и годно правно основание удържането и събирането на държавни такси по реда на чл. 35а - чл. 35в ЗЕВИ за периода преди да бъдат обявени за противоконституционни с влязло в сила Решение №13/31.07.2014 г. по к. д. №1/2014 г. на КС?"1.1.5. "Влизането в сила на решение на КС, с което се обявява противоконституционност на закон /в случая на чл. 35а и сл. ЗЕВИ/ има ли за правна последица суспендиране или отмяна на действието му с обратна сила, което да е равнозначно на начална липса на основание за прилагането на закона по смисъла на тълкуването, дадено в т. 1 Постановление №1/28.05.1979 г. на Пленума на Върховния съд във връзка с хипотезите, при които е налице първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД?"Така формулираните въпроси касаторът поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС /решение №172/26.01.2017 г. по гр. д. №1670/2016 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение №79/14.03.2000 г. по гр. д. №1456/1999 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение №68/14.07.2016 г. по гр. д. №6043/2015 г. на ВКС, ГК, II г. о., определение №569/10.07.2019 г. по гр. д. №1886/2019 г. на ВКС, ГК, III г. о. / и практиката на КС /решение №1/28.01.2014 г. по к. д. №22/2013 г. на КС, решение №22/31.10.1995 г. по к. д. №25/1995 г. на КС, решение №9/1996 г. по к. д. №9/1996 г., решение №24/1995 г. по к. д. №30/1995 г., решение №13/08.11.1994 г. по к. д. №13/1994 г., решение №14/2013 г. по к. д. №17/2013 г., решение №7/21.06.2016 г. по к. д. №8/2015 г., определение №1/14.01.2014 г. по к. д. №21/2013 г. / - основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Освен това поддържа и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Под надслов „ от значение за правилното прилагане на чл. 55, ал. 1 ЗЗД „ е поставен въпросът -2.1 "Извършено ли е при начална липса на основание съгласно чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД удържането на такси по чл. 35а ЗЕВИ в периода преди разпоредбата да е обявена за противоконституционна с влязло в сила решение на КС, и ако е така съобразно разясненията в т. 1 Постановление №1/28.05.1979 г. на Пленума на Върховния съд в коя от хипотезите на първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД попада претенцията за възстановяване на удържаните за периода 01.01.2014 г. - 09.08.2014 г. такси по чл. 35а ЗЕВИ?". По този въпрос, касаторът се позовава на противоречие с т. 1 Постановление №1/28.05.1979 г. на Пленума на Върховния съд /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/и практиката на КС. Касаторът отново е формулирал въпроси, свързани с действието на решението на КС, в това число и въпрос дали особеното мнение по решенията на КС съставлява задължителна практика. В тази връзка е поддържано, че САС е разрешил тези въпроси в противоречие с РКС №3/2020 г. Страната пространно е развила оплакванията си за неправилност на съдебния акт. Поставени са и въпроси, обозначени от касатора като такива- обусловили неправилност на съдебния акт на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, а именно –5.1 „ Запазват ли се правните последици от приключени отношения от обявени за противоконституционни законови норми… и те стават ли предмет на бъдещи съдебни производства, образувани след влизане в сила на РКС по чл. 149, ал. 1т2 КРБ.“ И 5.2 „ Законовите норми на чл. 35а и сл. от ЗЕВИ, които са обявени за противоконституционни, прилагат ли се по съдебен иск, който има за предмет приключили правоотношения по смисъла на РКС №3/2020 г… „ Поставени са и въпроси, определени от касатора като такива, свързани с липсата на правомощия на съдебните органи по осъществяване на контрол за конституционосъобразност, а именно 6.1.“Допустимо ли е органите на съдебната власт да извършват косвен контрол за конституционосъобразност на закон, който контрол не е нормативно уреден, правните последици от него не са установени в закон и са в пряко противоречие с чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ, чл. 4, ал. 1 КРБ и с чл. 8 КРБ?"6.2. "Допустимо ли е гражданският съд да извърши косвен контрол за конституционосъобразност на чл. 35а и сл. ЗЕВИ, след като същите вече са обявени за противоконституционни с влязло в сила решение на КС, който косвен контрол не е уреден в закон като правомощие на гражданския съд, има различни правни последици от тези, с които се ползва решението на КС съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ, и вследствие на осъществения контрол суспендира ли се влизането в сила на чл. 35а и сл. ЗЕВИ, установено в чл. 5, ал. 5 КРБ, и задължителната им сила на основание чл. 86, ал. 2 КРБ от 01.01.2014 г. до 09.08.2014 г. вкл.?"и 6.3. "Представлява ли допустима правораздавателна дейност на гражданския съд упражняването на неуреден като съдържание и последици косвен контрол за конституционосъобразност на чл. 35а и сл. ЗЕВИ, след като са обявени за противоконституционна с решение на КС и въз основа на упражнения косвен контрол допустимо ли е гражданският съд да приеме, че чл. 35а ЗЕВИ е противоконституционен от момента на приемането си, както и че процесните разпоредби от ЗЕВИ не са били приложимо право?"Касаторът поддържа, че тези въпроси са решени в противоречие с Тълкувателно решение №3/10.04.2003 г. по к. д. №22/2002 г. на КС /основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/, евентуално се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставен е и въпросът:7.1 "Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните и да обсъди всички доказателства по делото, съотнесени едно към друго и към твърденията на страните?" и 7.2. "При вътрешно противоречие на мотивите, съответно неразбираемост на същите, съдебният акт опорочен ли е, съответно какъв е порокът?"По посочените въпроси касаторът поддържа противоречие с Постановление №1/13.07.1953 г. на Пленума на ВС, решение №27/02.02.2015 г. по гр. д. №4265/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение №388/17.10.2011 г. по гр. д. №1975/2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о. Направено е общо оплакване, че въззивният съд не бил обсъдил „ всяко едно от възраженията на жалбоподателя“. Касаторът е развил и общи оплаквания, които е свързал с вече развитите основания по чл. 280, ал. 2, предл. второ-ро и 3-то ГПК. Други доводи не са развити.