Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

е дали претендираните идеални части от правото на собственост върху имотите са били част от патримониума на Д. И. към момента на откриване на наследството му и по-конкретно - дали заявеният от него отказ от наследството, оставено от родителите му, е действителен и е породил своето правно действие, или същият е нищожен като предшестван от мълчаливо приемане на наследството. Визирал е, че съгласно чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му. Приемането има обратно действие и произвежда действие от минал момент, а именно от датата на откриване на наследството. То може да бъде изрично или мълчаливо. Мълчаливо приемане е налице, когато от действията на наследника се разбира непоколебимото му намерение да приеме наследството, като законът дава възможност на съда - при всеки конкретен случай, извършвайки цялостна съпоставка на доказателствата по делото, да прецени дали извършените действия сочат воля за приемане на наследството. Отказът от наследство от своя страна е изричен, формален, дефинитивен акт, като след вписването му за отказалия се не съществува възможност да оттегли своя отказ. В практиката константно се приема, че както приемането на наследството, така и отказът от него, изчерпват възможността след неговото надлежно изразяване да се извърши точно обратното му действие, поради което второто по ред изявление се явява недействително. Въззивният съд е споделил извода на първата съдебна инстанция за неоснователност на наведените от ищеца доводи за недействителност на процесния отказ от наследство. Посочил е, че конклудентните действия по мълчаливо приемане на наследство, за да породят желания ефект - наследяване, е необходимо да са недвусмислени и да не будят съмнение относно действителната воля на наследника по закон. Приел е, че от съвкупната преценка на събраните доказателства не може да се направи извод, че в релевантния период - от смъртта на своя баща през 1982 г. и съответно от смъртта на своята майка през 1983 г. до датата на отказа от наследство през 1984 г., Д. И. е осъществил такива фактически или правни действия, които по безспорен и несъмнен начин да сочат на неговото непоколебимо намерение да приеме наследството на родителите си. Съдът е изложил, че по делото са налице данни, че той е ползвал части от процесните имоти, като е обработвал дворното място и е отглеждал в него селскостопанска продукция, използвайки и земеделския инвентар на своя баща. Такива действия той е осъществявал в периода преди откриване на наследството и е продължил да ги осъществява по същия начин и след това. С посочените вещи си е служил и братът на Д. И. - Й., както и техният баща приживе. При тези данни съдът е приел, че ползването на оставените в наследство вещи преди отказа, само по себе си не може да се квалифицира като такова конклудентно действие, недвусмислено сочещо на наличие на воля у Д. И. за приемане на наследството. Не са налице доказателства за извършени от последния други действия (като например актове на разпореждане с отделни наследствени имущества, молби за издаване на данъчни оценки, за снабдяване с констативни нотариални актове, предявяването на искове с предмет наследствени имоти, реализиране на вземания на наследодателя, заплащане на негови задължения и пр.), които да сочат за мълчаливо приемане на наследството. Ето защо въззивният съд е намерил за неоснователен предявения от Т. И. иск за собственост въз основа на наследствено правоприемство.