Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

- за задължението на въззивния съд да даде самостоятелно разрешение на правния спор, след като извърши анализ на ангажираните от страните доказателства, обсъди доводите и възраженията на страните и формира свои собствени фактически и правни изводи по предмета на спора, е значим за делото, но при разрешаването му въззивният съд не е процедирал в противоречие със сочената от касатора задължителна практика на ВС и ВКС и казуална практика на ВКС по чл. 290 ГПК. Касаторът е обосновал значението на въпроса за изхода на делото с твърдения, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд не е обсъдил възраженията му срещу доказателствената стойност на представения със заявлението за вписване в Търговския регистър протокол - извлечение от протокол за проведено на 20.12.2013 г. общо събрание на съдружниците в „Сиус“ ООД, а също и възраженията срещу представителната власт на пълномощника, който според данните в протокола - извлечение е представлявал по време на събранието съдружника Г. Х. и е съставил и подписал протокола за събранието. Твърденията за необсъждане на посочените възражения /доводи/ не кореспондират с мотивите към обжалваното решение, в които въззивният съд е изложил подробни съображения относно доказателствената стойност на протокола - извлечение и за неоснователност на възраженията и доводите на ищеца, насочени към оспорване на документа, в т. ч. и на отразената в текста му дата на съставяне. За да приеме, че протоколът - извлечение доказва провеждането на общото събрание на датата 20.12.2013 г. и вземането на отразените в текста му дружествени решения, въззивният съд не се е ограничил само до преценка на съдържанието на конкретния документ, а е взел предвид множество факти, съвкупността от които е послужила като основание за формиране на категоричния извод за валидно възникване на заявените за вписване в Търговския регистър обстоятелства. Въззивният съд не е възприел тезата на ищеца - сега касатор, за недостоверна дата на протокола, като се е аргументирал с наличието на безспорни доказателства, установяващи провеждането на събранието на отразената в текста му дата - изпратената до ищеца покана за събранието, чието връчване предхожда датата 20.12.2013 г., констативният протокол, съставен от нотариус на датата, посочена в протокола като дата на провеждане на събранието, разменената на 21.12.2013 г. електронна кореспонденция между ищеца и консултиращия го юридически екип, в която се съдържа информация за провеждане на събранието в отсъствие на съдружника Х. П.. Мотивите към решението съдържат и извод, че съставителят на протокола - адв. Г. Д., е бил надлежно упълномощен от съдружника Г. Х. да го представлява на събранието, като правилността на тази констатация не е предмет на производството по чл. 288 ГПК (т. 1 Тълкувателно решение №1/19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). Предвид мотивите към обжалваното решение, в които въззивният съд е изложил свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се е произнесъл по всички оплаквания и доводи във въззивната жалба, няма основание въззивното решение да се допуска до касационно обжалване по поставения в п.1 от изложението процесуалноправен въпрос.