Определение №****/**.**.2018 по дело №****/2017

при формиране на крайните изводи на въззивния съд. Сочи още, че касаторът не е посочил нито едно решение, което да установи противоречиво разрешаване на поставените въпроси, нито е обосновал в какво се изразява значението на въпросите за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По отношение на поставените въпроси поддържа, че: въпросът, поставен по т. І.1 не е от решаващо значение за изхода на делото, тъй като изводът на въззивния съд, че вземането й следва да се включи служебно в списъка на приетите вземания, произтича от обстоятелството, че тя е вложител; въпросите, поставени по т.І.2 и т.І.3 не са разглеждани от въззивния съд; въпросът по т.І.4е бланкетен и липсва връзка с мотивите на съда; въпросът по т.І.5е неясно формулиран и не е ясно в какво се състои значението му за делото; въпросът по т.ІІ.1. не е съобразен със законовите разпоредби, които предвиждат ограничение във времевия интервал на придобиване на вземането единствено в хипотезата на чл. 94, ал. 1, т. 7 ЗБН; въпросът по т.ІІ.2 не намира опора в закона, който не предвижда, че вложителят следва да отговаря на изброените критерии; въпросът по т.ІІ.3е абсурден и противоречи на общите принципи на правото. Излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.