Определение №****/**.**.2018 по дело №****/2018

1/Длъжен ли е въззивният съд да спре на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, предявен от синдика, в случай че производството по несъстоятелност на дружеството, чийто синдик е ищеца, е спряно?;2/ Обуславящ ли е за решението по иска с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, с който се иска обявяване за недействителен по отношение кредиторите на несъстоятелността на договор за цесия, сключен от длъжника, изходът от правен спор по друго дело, чийто предмет е размера на вземането, прехвърлено с този договор за цесия? Длъжен ли е въззивният съд да спре, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, производството по отменителния иск до приключване на исковото производство, доколкото въпросът относно размера на вземането е преюдициален по отношение основателността на иска по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ? Представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила отказа на съда да спре производството в такава хипотеза? – въпросите обосновавани като значими за точното прилагане на закона и за развитието на правото, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 3/ При отменителен иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, когато се иска обявяване недействителността по отношение кредиторите на несъстоятелността на договор за цесия, длъжен ли е въззивният съд да даде указания на ищеца да посочи как е формиран размера на вземането, предмет на договора за цесия? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие с т. 2 на ТР №1/2013 г. по тълк. дело №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС;4/ При въведено с въззивната жалба оплакване, че реалната стойност на прехвърленото с договора за цесия имущество е погрешно установен от първоинстанционния съд, длъжен ли е въззивният съд да назначи служебно експертиза за определяне на тази стойност, доколкото стойността на вземането е правнорелевантен факт, от който зависи изхода на делото? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие с т. 3 на ТР №1/2013 г. по тълк. дело №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение №9 по т. д.№2690/2015 г. на ІІ т. о. на ВКС; 5/ Длъжен ли е въззивният съд да изложи ясни и убедителни мотиви относно въведените с въззивната жалба доводи, че е налице разлика между номиналната и реалната стойност на имуществото, предмет на договора за цесия, чиято недействителност се претендира с отменителния иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие с реш.№107 по т. д.№742/2010 г. на І т. о., реш.№106 по т. д.№388/2012 г. на ІІ т. о., реш.№157 по т. д.№823/2010 г. на ІІ т. о., реш. №241 по гр. д.№850/2011 г. на ІІ г. о. и решение №4 по гр. д.№3322/2015 г. на ІІ г. о. на ВКС; 6/ Налице ли е тъждество между посочената в договора за цесия стойност на вземането и реалната стойност на придобитото от цесионера имущество? Ако отговорът на този въпрос е отрицателен, следва ли да се приеме, че е налице значителна неравностойност на престациите на цедента и цесионера по договора за цесия, чиято отмяна се иска на основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, в случаите когато не е установена действителната стойност на придобитото от цесионера имущество? – въпросите обосновавани в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие с реш.№32 по т. д.№438/2009 г. на ІІ т. о. и реш.№107 по т. д.№742/2010 г. на І т. о. на ВКС; 7/Следва ли да бъде отхвърлен, като неоснователен, отменителният иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ГПК, в случаите, когато при сключване на договора за цесия приобретателят на вземането е бил добросъвестен и не е знаел за правата на кредиторите на несъстоятелността? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с позоваване на неформирана съдебна практика в отговор на същия.