Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

(уточнени в смисъла, изяснен в т. 1 ТР №1/19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2010 г. ОСГТК на ВКС): 1. Налице ли е основание за отвод на съдия, прекратил производството по иск срещу конкретен ответник, когато съдията се отвежда от разглеждане на други дела срещу същия ответник? 2. Допустим ли е иск за установяване неистинността на документ, съставен от длъжностни лица, когато правният интерес от предявяването на иска е обоснован с твърдения, че решението по чл. 124, ал. 4 ГПК ще послужи на ищеца в следващ процес за ангажиране на деликтна по характер отговорност на държавния орган, в чийто състав са лицата, съставили документа? 3. При преценката за правния интерес от такъв иск длъжен ли е съдът да извърши преценка и за допустимостта на иска, който ищецът ще предяви след като се снабди с решението по чл. 124, ал. 4 ГПК? 4. При преценката дали правилно е прекратено производство по нередовна искова молба, длъжен ли е въззивният съд да изследва дали първата инстанция е давала указания и срок, за да я приведе в съответствие с изискванията по чл. 127 и чл. 128 ГПК? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърди, че въззивният съд ги е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, без да сочи коя практика визира, и да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – допълнителните по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Касаторът се позовава и на очевидна неправилност в смисъла по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, към която чл. 274, ал. 3 ГПК също препраща. По същество се оплаква, че въззивният съд е потвърдил разпореждане за неразглеждане по същество на допустим иск, предвиден в чл. 124, ал. 4 ГПК.