Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2018

1) налице ли е вреда (обедняване) на дружеството-работодател в случаите на изплащане на трудово възнаграждение за реално положен труд и търпи ли дружеството-работодател (дентален център) загуби (вреди) по смисъла на ЗДФИ в случаите, в които плаща трудови възнаграждения на лице (дентален лекар), осъществил и отчел хирургични дентални дейности, без да притежава хирургична специалност; 2) кога вредата по смисъла на ЗДФИ е причинена умишлено и е пряка и непосредствена последица от поведението на виновното лице; 3) задължен ли е съдът в производството по чл. 422 ГПК по акт за начет да изследва наличието на умисъл в поведението на начетените лица, задължен ли е да разпредели доказателствената тежест в тази насока и допустимо ли е да се приеме категорично, че следва да се носи пълна имуществена отговорност по ЗДФИ, когато в акта за начет и с другите доказателства по делото не е изследван и доказан умисъл; 4) дължи ли съдът в производството по чл. 422 ГПК по акт за начет извършването на квалификация на деянието по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗДФИ – дали вредата е умишлена, от липси, или не при или по повод изпълнение на служебни задължения, и допустимо ли е при липса на квалификация на деянието да се приеме, че е налице вреда; 5) дължи ли съдът обсъждане на доводите във въззивната жалба на ответниците, че нямат вина за вреди на ищцовото дружество и дължи ли излагането на мотиви по отношение на вината; необсъждането и неизлагането на мотиви съществено нарушение на съдопроизводствените правила ли е; 6) при проверка на първоинстанционното решение въззивният съд длъжен ли е да приложи императивната правна норма на чл. 21, ал. 1 ЗДФИ, като изследва наличието/липсата на предпоставки за търсене на пълна имуществена отговорност; 7) допустимо ли е въззивният съд да поставя ограничения на правото за оборване на фактическите констатации в акта за начет с всички допустими доказателствени средства, с аргумента „писмено начало“; 8) в случай, че констатира неточни или неправилни указания на първоинстанционния съд по отношение на подлежащите на доказване факти (вреда, умисъл), следва ли въззивният съд служебно да даде указания относно тях и необходимостта от ангажиране на съответните доказателства; 9) следва ли да се носи пълна имуществена отговорност по ЗДФИ за добросъвестно получени суми – част от месечни трудови възнаграждения; 10) в рамките на правомощията на АДФИ ли е преценката за спазването на медицински стандарти, утвърдени с Нар. №23/18.11.2002 г. за утвърждаване на медицински стандарт „лицево-челюстна хирургия“ и Нар. №50/26.11.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „орална хирургия“, при условие, че контролът по изпълнение на тези наредби е вменен на ИА „Медицински одит“, Р. и органите за управление на медицинските заведения, и не е в обхвата на чл. 2, ал. 2 ЗДФИ, а за нарушенията им се предвиждат санкции по ЗЛЗ и ЗЗ; 11) за установяване на наличието на предпоставката „противоправност“ по чл. 21, ал. 1 ЗДФИ достатъчно ли е посочването на нарушен нормативен акт или съдът дължи посочване на конкретна нарушена императивна разпоредба от цитирания нормативен акт; и 12) законосъобразно ли е ангажирана пълна имуществена отговорност по ЗДФИ с твърдението, че е налице противоправно поведение на начетените лица, като се посочват за нарушени едновременно два нормативни акта, без да се сочи конкретна нарушена императивна разпоредба и без за нарушението на тези нормативни актове да се предвижда отговорност, различна от административно-наказателната. По отношение на първите осем правни въпроса жалбоподателите навеждат допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, като поддържат, че въззивният съд ги е разрешил в противоречие, както следва: първия въпрос – с решение №256/26.09.2013 г. по гр. дело №1338/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение №69/21.05.2012 г. по гр. дело №516/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, втория въпрос – с решение №267/09.12.2014 г. по гр. дело №7254/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, четвъртия въпрос – с решение №69/21.05.2012 г. по гр. дело №516/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и останалите пет въпроса от тази група – с т. 2 от тълкувателно решение (ТР) №1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. По отношение на другите четири правни въпроса жалбоподателите навеждат допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като поддържат, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Жалбоподателите навеждат и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК за допускане на касационното обжалване – поради очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение, като в тази връзка поддържат, че пълната им имуществена отговорност по ЗДФИ е ангажирана въз основа на акт за начет, в който липсвало посочване на тяхно умишлено и противоправно поведение, както и че е необоснован („нелогичен“) изводът на съда, че осъществявайки, без да има специалност за това, хирургична дентална дейност, от която за дружеството-ищец постъпва приход, жалбоподателката-ответница е нанесла вреда на същото, получавайки възнаграждение за труда си.