Определение №****/**.**.2017 по дело №****/2017

1. Подлежат ли на вписване удостоверения, издадени от Търговския регистър към Агенция по вписванията за прехвърляне на търговско предприятие по реда на чл. 15 ТЗ, в имотния регистър по партидата на имот, служещ за обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие, и по партидата на ипотекарен длъжник, ипотекирал свой собствен имот като обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие?; 2. Подлежи ли при прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с договорна/законна ипотека, удостоверението по чл. 263в, ал. 1 и чл. 263г, ал. 1 ТЗ, на вписване по смисъла на чл. 4, б.”и” ПВ (понастоящем б.”л”)?; 3. При прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с договорна/законна ипотека, следва ли да намира приложение и да се прилага чл. 171 ЗЗД?. Като основания за допускане на касационно обжалване се поддържат чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК с твърдения, че поставените въпроси са разрешени в противоречие със задължителната практика, обективирана в определение №523/06.07.2015г. по ч. т. д.№2428/2014г. на ВКС, І т. о., определение №84/20.01.2014г. по ч. т. д. №3123/2013г. на ВКС, І т. о., определение №170/25.03.2015г. по ч. т. д. №3746/2014г. на ВКС, ІІ т. о., определение №673/16.05.2014г. по ч. т. д.№2193/2014г. на ВКС, ІV г. о., и решение №131/26.03.2012г. по гр. д. №720/2011г. на ВКС, І г. о. За доказване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК са представени определение №200/02.11.2016г. по ч. гр. д.№357/2016 г. на Окръжен съд, [населено място], определение №785/07.12.2016г. по ч. гр. д.№199/2016г., определение №792/08.12.2016 г. по ч. гр. д.№200/2016г. на Окръжен съд, [населено място] и определение №851/07.12.2016г. по ч. гр. д.№631/2016 г. на Окръжен съд, [населено място]. Според задължителните указания в т. 1 ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение, респ. определение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. С оглед на мотивите на окръжният съд, настоящият състав намира, че и трите въпроса отговарят на общото изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК - да са от значение за изхода на делото, но в случая липсват допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ловешкият окръжен съд е формирал два решаващи извода, които в еднаква степен са обусловили потвърждаването на обжалвания пред него отказ за вписване: представените удостоверения за вписване в търговския регистър на прехвърлянето на търговско предприятие по чл. 15 ТЗ не са актове, които подлежат на вписване в имотния регистър съгласно Правилника за вписванията и че с оглед изричното предвиждане в чл. 16, ал. 4 ТЗ, че при прехвърляне на търговско предприятие подлежи на вписване единствено договора за продажба на предприятието не се прилагат по аналогия нито разпоредбата на чл. 263и ал. 6 ТЗ, нито разпоредбата на чл. 171 ЗЗД. Неоснователно е обаче искането на жалбоподателя за допускане на обжалваното определение до касационен контрол в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Посочените в изложението определения на ВКС не представляват източник на задължителна съдебна практика, съгласно разясненията в т. 2 ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поради което не обосновават специфичната за основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК допълнителна предпоставка. Задължителната практика в решение №131/26.03.2012 г. по гр. д.№720/2011 г. на ВКС, І г. о., обхваща въпроса за приложението на чл. 346, ал. 2 ГПК/отм./, съответно чл. 452, ал. 2 ГПК, и правните последици от разпореждане на длъжника с недвижим имот, обект на ипотека, и е неотносима към релевантните за настоящото дело въпроси. Обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, предвид постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение №122 от 14.03.2017 г. по ч. т. д. №163/2017 г. на ВКС, І т. о., с което е преодоляна противоречива съдебна практика по значимите за изхода на конкретното дело въпроси в определения на Видинския окръжен съд и Кърджалийският окръжен съд. В тълкувателната част на определението на ВКС, ТК, І т. о. са изложени съображения, че хипотезите на вписване в имотния регистър въз основа на актове, които представляват удостоверения за вписване в друг публичен регистър, са изрично нормативно посочени и доколкото издадените от Агенция по вписванията удостоверения за извършено в търговския регистър вписване по чл. 16, ал. 1 ТЗ по делото на отчуждителя и на правоприемника на прехвърлянето на търговско предприятие не са сред тях, липсва нормативно основание за вписването им в имотния регистър при съдията по вписванията, включително когато елемент от търговското предприятие е обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя. В чл. 171 ЗЗД са изброени правните сделки относно обезпечените с ипотека вземания, които подлежат на вписване в имотния регистър, и в съответствие с това изброяване в специалната норма на чл. 17, ал. 1 Правилника за вписванията като подлежащи на вписване в имотния регистър са посочени самите правни сделки за промяна с обезпеченото вземане, а вписването им се извършва въз основа на документа, който ги обективира. Настоящият състав на ВКС споделя даденото от задължителната практика разрешение, в което се съдържа и отговора на въпросите, обусловили изхода на разглежданото дело, а именно - че удостоверенията, издадени от търговския регистър към Агенция по вписванията за прехвърляне по реда на чл. 15 ТЗ на търговско предприятие, включващо обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя, не подлежат на вписване в имотния регистър. Аналогични изводи са направени и в обжалваното определение, което съответства на задължителната практика на ВКС и няма основания да бъде допускано до касационно обжалване.