Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

за релевантните обстоятелства и критерии при определянето на справедливия размер обезщетение за претърпени от пострадалото лице неимуществени вреди. Въпросът е правно значим, но не е разрешен от въззивния съд в противоречие с установената практика на ВС и ВКС (вж. - т. 11 ППВС №4/1968 г., решение №397/05.04.2017 г. по гр. д. №5182/2016 г., IV г. о., решение №834/19.06.2014 г. по гр. д. №2378/2014 г., IV г. о., решение №156/21.06.2017 г. по гр. д. №5182/2016 г., IV г. о., решение №344/24.11.2014 г. по гр. д. №2378/2014 г., IV г. о.; решение №36/31.03.2022 г. по гр. д. №2110/2021 г., III г. о. и др.), както и с цитираната от касатора практика. Константно е разбирането, че за да определи справедливо обезщетение за неимуществени вреди, търпени от неоснователно предприето наказателно преследване, съдът взема предвид данните за личността на увредения, данните за липса или наличие на предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението; продължителността на наказателното производство; наложените мерки на процесуална принуда, отражението върху личния, обществения и професионалния живот на лицето; разгласа и публичност, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако има трайно увреждане на здравето - каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването; обществено-икономическите условия в страната и стандарта на живот. На обезщетяване подлежат само неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането. Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост, който не е абстрактно понятие, а се основава на конкретни факти и на индивидуалната преценка за стойността, която засегнатите блага са имали за притежателя си.