Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

1. „Следва ли съдът да изследва и установи действителната обща воля на страните, като тълкува отделните уговорки във връзка една с друга, в смисъла, който произтича от договора, като се изхожда от неговата цел, обичаите в практиката и добросъвестността, без да се подменя формираната при сключване на договора и обективирана в съдържанието му воля на страните, като отчете и съпостави свързаните със сключването на договора факти и изследва обстоятелствата по постигане на съгласието, включително и свързаните с това термини от техническо естество, поведението на страните преди и след сключването на договора, както и как са изпълнявани задълженията по него?“, който поддържа, че е разрешен в противоречие с решение №478 от 11.02.2014 г. по гр. д. №2670/2013 г. на IV г. о. на ВКС, решение №188 от 11.01.2016 г. по т. д. №3378/2014 г. на II т. о. на ВКС и решение №156 от 16.06.2016 г. по гр. д. №6042/2015 г. на IV г. о. на ВКС; 2. „Длъжен ли е в решението си въззивният съд, съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК, да изложи свои собствени решаващи мотиви по предмета на спора, установяващи начина на тълкуване на специализирани термини, когато в решението не е налице препращане към мотивите на първата инстанция?“, който твърди, че е разрешен в противоречие с решение №157/ 08.11 2011 г. по т. д. №823/2010г. на ВКС, II т. о., решение №134/ 30.12.2013г. по т. д. №34/2013г. на ВКС, II т. о., решение №237/24.06.2010 г. по гр. д. №826/2009г. на ВКС, IV г. o. и решение №283/14.11.2014 г. по гр. д. №1609/2014 г. на ВКС, IV г. o.; 3. „Следва ли съдът, който разглежда конкретния казус, при формиране на волята си да тълкува уговорките между страните, във връзка с термин, който не е легален?“, който счита, че е разрешен в противоречие с решение №132/20.12.2016 г. по т. д. №772/2015 г. на ІІ т. о. на ВКС.; 4. „Длъжен ли е въззивният съд служебно да назначи експертиза, в случай че не разполага със специални знания по отношение на термин, за който няма легална дефиниция?“, който поддържа, че е разрешен в противоречие с решение №24/23.04.2020 г. по т. д. №437/2019 г. на ВКС, І т. о.; 5. „Когато в предварителен договор е уговорено, че собствеността ще бъде прехвърлена при достигане на определен етап от СМР, то счита ли се този договор за сключен под отлагателно условие за настъпване на вещно -прехвърлителния ефект на обещания окончателен договор?“, за който твърди, че неговият отговор ще е от значение за развитието на правото, без да излага конкретни аргументи за това; 6. „Кой е моментът, от който започва да тече срокът за предявяване на иск за сключване на окончателен договор при относително определен срок/отлагателно условие за изпълнение при недобросъвество поведение по смисъла на чл. 25 ЗЗД?“, който поддържа, че е разрешен в противоречие с решение №40/23.04.2020 г. по т. д. 2110/2019 г. на II т. о. на ВКС.; 7. „Въвеждането на сградата в КККР, при влязла в сила кадастрална карта за съответния район, представлява ли необходимо законово основание за осъществяване на прехвърлителна сделка в определената нотариална форма, с оглед индивидуализацията на обекта и описание по кад. схема и скица?“ и 8. „Когато в предварителния договор е уговорено, че окончателният договор ще бъде сключен при завършване на строежа терминологично до тапа, какво значение следва да бъде вложено в този термин, като степен на завършеност - акт обр. 14 или акт обр. 16?“, за които последни два въпроса счита, че отговорът им ще е от значение за развитието на правото, без да излага каквито и да било конкретни обстоятелства за това.