Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

към СТЕ, освен касаещите механизма на настъпване на злополуката, който е прието, че е установен от събраните по делото писмени и гласни доказателства, са от правно естество и следва да бъдат решени от съда на базата на представените доказателства. По отношение на искането за допускане на свидетели е установено, че същото е преклудирало с оглед факта, че посочените в молба от 13.05.2021 г. свидетели са служители на ответника и са могли да бъдат посочени от него още в срока за отговор на исковата молба, което не е сторено. При определянето на дължимото обезщетение по справедливост съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД, съдът е взел предвид показанията на разпитаните по делото свидетели, от които е установено както естеството и задълбочеността на съществувалата между ищците и дъщеря им емоционална връзка, така и обема и интензивността на претърпените от тях душевни болки и страдания вследствие на настъпилата ѝ смърт. Прието е, че обезщетения в размер на 110 000 лева за претърпените от всеки един от ищците неимуществени вреди вследствие на процесната трудова злополука и смъртта на дъщеря им, преценени в тяхната съвкупност, изцяло отговарят на изискванията за справедливост, залегнали както в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, така и съгласно ППВС 4/1968 г.