Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Длъжен ли е въззивният съд, когато е сезиран с иск за заплащане на парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди, да се съобрази с постановките по т. 11 Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС?

Кои са критериите, които следва да бъдат взети предвид при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застраховател с оглед приложението на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД?

За да се гарантира правилно приложение на принципа на справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени с ППВС №4/1968 г., длъжен ли е съдът да направи преценка и анализ на всички доказани по делото обективно настъпили в действителността обстоятелства, като ги прецени поотделно и в тяхната съвкупност, с мотивирано изложение за значението на всяко от тях и неговото отражение върху размера на справедливото обезщетение, а не само да се изброят уврежданията по вид?

Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси в страната?

Следва ли при намаляване на определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд да изложи конкретни мотиви и да аргументира подобно занижаване, а не просто да посочи, че е налице несъвпадане в изводите на двете инстанции, т. е. следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви в постановеното от него решение или е достатъчно да препрати към мотивите на първата инстанция?

Кой е началният момент, от който застрахователят по предявен срещу него иск по чл. 432 КЗ дължи законна лихва за забава върху присъденото обезщетение?