Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1/Приложима ли е презумпцията за наличие на знание за увреждане по чл. 135, ал. 2 ЗЗД, когато приобретател по увреждащата сделка е представляван от лице от Съвета на директорите, което в по-ранен период е било представител на дружеството-продавач по същата сделка; 2/ В горната хипотеза, следва ли ищецът да докаже свързаност на лицата по смисъла на пар.1 ДР ТЗ и намерение за увреждане у приобретателя по увреждащата сделка; 3/ По смисъла на пар.1 ДР ТЗ, свързани ли са лицата по предявен иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, които не са представлявали и/или участвали в управлението на ответните дружества едновременно /а по различно време/ към момента на сключване на увреждащата сделка и 4/ Представлява ли индиция за добросъвестност на трето лице, което е придобило възмездно движима вещ-плавателен съд преди вписана възбрана в Изпълнителна агенция „Морска администрация“ /в случая вписана 10 месеца след увреждащата сделка/. Поддържаният допълнителен селективен критерий - че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, е заявен без да е изложена конкретна обосновка. Въпреки доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касаторът не формулирал процесуалноправни въпроси, по които въззивният съд да е действал или произнесъл в противоречие със задължителната и съдебна практика на ВКС, цитирана в изложението, която е във връзка със задълженията на въззивния съд да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и задължението му да се произнесе по всички доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора.