Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

във връзка с предмета на делото - прекратяване на производството след извършена преценка за приложимостта на чл. 129, ал. 3, във вр. с ал. 2 вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК предвид направените от първоинстанционния съд констатации за нередовности на исковата молба и бездействието на ищеца да ги отстрани в предоставения срок след надлежно дадени указания. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК допустимостта на касационното обжалване се предпоставя от въведените предпоставки по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, които в случая не са налице. Според дадените разяснения в т. 1 Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като общо основание за допускане до касационен контрол. Върховният касационен съд не е задължен да изведе правния въпрос от изложението към касационната жалба, но може само да го уточни и конкретизира. Както в частната касационна жалба, така и в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към нея, се съдържат единствено оплаквания за неправилност на обжалваното определение и неправилно приложение на нормата на чл. 39 ГПК. При липсата на релевантен за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да определи рамките на произнасяне на Върховния касационен съд, обжалваното определение не може да бъде допуснато до касация, независимо дали са налице сочените от касатора допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. За пълнота следва да бъде посочено, че практиката на ВКС по приложението на нормата на чл. 39 ГПК е трайна и непротиворечива. Приема се, че когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията - съдебен адресат, или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника. Това връчване се счита за лично връчване, съгласно разпоредбата на чл. 45 ГПК. В случая ищецът е упълномощил майка си Й. Й. С. да го представлява в съдебното производство и съгласно чл. 39 ГПК, на 16.01.2023г. на нея е връчено разпореждането с указанията на съда. От тази дата тече едноседмичния преклузивен срок за отстраняване на констатираните нередовности на ИМ. Последващите действия на страната, изразяващи се в подаване на молба за отстраняване на нередовностите, чрез упълномощен адвокат, не променят началната дата за срока, а извършеното от адвоката процесуално действие след срока по аргумент от чл. 64, ал. 1 ГПК не следва да бъде зачетено.