Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

За приложението на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, ограничаващ правомощията на съда да се произнесе по правния спор само в предметната рамка на заявените искания и възражения на страните на основата на твърдените факти и обстоятелства, релевантни за спорното право. Твърди, че въпросът е решен в противоречие с ТР №1/27.04.2022 г. по тълк. д. №1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, решение №50075 от 09.05.2023 г. по гр. д. №1719/2022 г. на ВКС, IV г. о.

Следва ли съдът да разреши спора съобразно действителната правна квалификация на предявения иск, като се обсъдят релевантните за спора факти, доказателствата, доводите на страните и се приложи съответния материален закон? Твърди се противоречие на въззивното решение с решение №65 от 13.06.2019 г. по гр. д. №3460_2018 г. на ВКС, II г. о., решение №199/23.10.2015 г. по гр. д. №369/2015 г. на ВКС, III г. о., решение №280/22.01.2020 г. по гр. д. №1506/2018 г. на ВКС, IV г. о.

Длъжен ли е съдът при разкриване на действителната воля на договарящите да изследва и фактите, свързани със сключването на договора, обичайно възприетата практика между страните, поведението им преди и след сключването на договора, включително при изпълнението на договорните им задължения? Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №96/22.08.2022 г. по гр. д. №2007/2021 г. на ВКС, IV г. о.

При подобрение на чужд имот от държател, който действа в чужд интерес, при което се достигне до обогатяване на собственика за сметка на подобрителя, свързано с обедняването на последния и липсата на основание за такова обогатяване, обеднилият се разполага с право да получи обезщетение по чл. 60 ЗЗД и сл. или по чл. 59 ЗЗД? Касаторът твърди, че въпросът е решен в противоречие с решение №50076 от 31.07.2023 г. по гр. д. №1594/2022 г. на ВКС, IV г. о., решение №219 от 04.02.2014 г. по т. д. №871/2012 г. на ВКС, I т. о., решение №12/28.02.2014 г. по т. д. №1037/2012 г. на ВКС, I т. о., решение №89 от 17.08.2015 г. по т. д. №770/2014 г. на ВКС, II т. о., решение №117/28.10.2020 г. по т. д. №1034/2019 г. на ВКС, II т. о.

Въпросът за началния момент на давностния срок при иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Касаторът твърди произнасяне на въззивния съд в противоречие с ППВС №1/28.05.1979 г.

От кой момент започва да тече давностният срок по претенция за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД при извършено подобрение в чужд имот под формата на новопостроена сграда – от възникването й в груб строеж, приключване на СМР или друг момент? Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса в противоречие с решение №247 от 06.01.2020 г. по гр. д. №540/2018 г. на ВКС, IV г. о., решение №58 от 18.06.2021 г. по гр. д. №2014/2020 г. на ВКС, I г. о., решение №60148 от 13.07.2021 г. по гр. д. №3684/2020 г. на ВКС, III г. о., ТР №1 от 04.05.2012 г. по тълк. д. №1/2011 г. на ОСГК на ВКС, решение №60316/22.12.2021 г. по гр. д. №508/2021 г. на ВКС, IV г. о., евентуално – че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Длъжен ли е съдът да посочи исканията и възраженията на страните, преценка на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда? Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №229 от 17.12.2015 г. по гр. д. №1026/2015 г. на ВКС, III г. о.

Към кой момент се преценява по-малката стойност между обедняването и обогатяването? Твърди се произнасяне на въззивния съд в противоречие с решение №229 от 17.12.2015 г. по гр. д. №1026/2015 г. на ВКС, III г. о.

В тежест на обеднелия ли е да докаже своето обедняване /извършените разходи/ и обогатяването на ответника /увеличената стойност на имота/? Касаторът твърди, че е налице противоречие на въззивното решение с решение №107 от 08.10.2015 г. по т. д. №2226/2014 г. на ВКС, I т. о.