Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1. Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено с косвени доказателства и може ли то да се осъществява с всички допустими по ГПК доказателствени средства и в частност може ли увреждането по чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД за вреди, настъпили при падане вследствие на неравности по пътната настилка, да се докаже единствено чрез косвени доказателства, при липсата на преки очевидци на инцидента и отсъствието на очевидци прави ли невъзможно изобщо доказването на настъпилия инцидент; 2. С какви доказателствени средства следва да бъде установено състоянието на пътната настилка при иск по чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД, когато ищецът поддържа, че е претърпял травматични увреждания вследствие на падане при движението си по улицата поради наличието на неравности по нея; Как следва да се преценяват свидетелските показания, дадени от близки роднини на страната; 3. Допустимо ли е полагането на трошенокаменна настилка не като временна, а като постоянна настилка на пътищата, собственост на общината; Изпълнено ли е задължението на общината по чл. 11 ЗОС да управлява и стопанисва собствените й улици в населените места в интерес на населението и с грижата на добър стопанин в случаите, когато при отремонтирането е положена не асфалтова, а трошенокаменна настилка по улицата с аргумента за липсата на средства в общинския бюджет; 4. За доказателствената стойност на свидетелски показания относно механизма на настъпване на събитието по иск за вреди по чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД претендирани като обезщетение за непозволено увреждане при падане вследствие на неравности по пътната настилка, които показания в тази им част се позовават не на лични впечатления на свидетеля, а на преразказ на споделеното от самата страна (ищец) по делото; 4. За доказателствената стойност на свидетелски показания относно механизма на настъпване на събитието по иск за вреди по иск по чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД, претендирани като обезщетение за непозволено увреждане при падане вследствие на неравности по пътната настилка, които показания в тази им част се позовават не на лични впечатления на свидетеля, а на преразказ на споделеното от самата страна (ищец) по делото; 5. Обстоятелството, че ищецът по иск по чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД е минавал редовно с години по улицата, на която се е спънал вследствие на неравност, което е причинило инцидента, и друг път не е претърпявал такъв инцидент, при непроменено състояние на уличната настилка през този период, означава ли, че състоянието на улицата е било в съответствие с нормативните изисквания за нея; 6. Липсата на оплаквания на граждани от лошото състояние на пътя оневинява ли съответната община като собственик на пътя да бездейства и да не го поддържа в надлежно състояние; 7. Какъв следва да бъде обхвата на извършената от съда преценка на събрания по делото доказателствен материал и длъжен ли е въззивният съд в мотивите на решението си да обсъди всички относими и релевантни за спора факти и обстоятелства?