Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

кое лице има право да я получи - вложителят или лицето, в чиято полза са учредени тежестта или обезпечението. Плащането на гаранцията от Фонда за гарантиране на влоговете в банките следва да бъде извършено на вложителя след вдигане на тежестта или на обезпечението, а на друго лице - само въз основа на влязъл в сила съдебен акт, признаващ обезпеченото вземане на това лице. Като е съобразил безспорния между страните факт, че към датата на предявяване на иска всички сметки на „Пирин Ораново“ ЕООД (н.) в „КТБ“ АД (н.) са били обект на запори, наложени по изпълнителни дела на кредитори и по реда на ДОПК, и че само по причина на тях Фондът не е изплатил на дружеството гарантираната сума от влог в „КТБ“ АД (н.) до размер на сумата 196 000 лв., въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че с отказа за плащане ответникът не е дал повод за завеждане на делото и няма основание в негова тежест да се възлага отговорността за разноски. Въззивният съд не е възприел доводите на частния жалбоподател за приложимост на разпоредбата на чл. 638, ал. 4 ТЗ с мотив, че чл. 6, ал. 6 ЗГВБ /отм./ е специален по отношение на нея, като наред с това е акцентирал и върху наличието на наложен към датата на предявяване на иска запор върху банковите сметки на „Пирин Ораново“ ЕООД (н.) в „КТБ“ АД (н.), който е извън обхвата на действие на разпоредбата на чл. 638, ал. 4 ТЗ по аргумент от чл. 193 ДОПК. След отчитане на обстоятелствата, че вдигането на останалите запори е било оспорено от трети лица и че след отпадане на пречките по чл. 6, ал. 6 ЗГВБ /отм./ Фондът е изплатил на ищеца гарантираната сума от 196 000 лв., въззивният съд се е произнесъл, че разноските за водене на осъдителния иск следва да се понесат от ищеца, а не от Фонда - така, както е постановил първоинстанционният съд в решението си по спора и в определението по чл. 248 ГПК.